сила бг магазин
сила бг медия
»
»
Интервю с Константин Паскалев - Тути: Част 1

Интервю с Константин Паскалев - Тути: Част 1

Първата част от интервюто на Сила БГ с Константин Паскалев започва с неговия разказ за ранните години в първите фитнес зали на София. Научете как Тути полага основата, върху която през ноември 2011 г. ще изгради монумента на титлата “Абсолютен Световен Шампион". Амбиция, страст, всеотдайност и непрекъснато състезание със себе си - пътят към победата е труден, но трогателен и вдъхновяващ!

Какво те подтикна да започнеш да вдигаш тежести още като ученик и какви бяха условията за фитнес по това време?

 

Преди да влезна за първи път в зала играех футбол всеки ден в квартала още от първи клас, което разви много краката ми. Ходех 3 години на плуване 3 пъти седмично и дръпнах много в гръдния кош и гърба. У нас редовно правех коремни преси, лицеви опори и кофички, както и различни упражнения с чифт малки гири и разтегателни пружини, т.е. наблягал съм върху коремните мускули, гърдите, рамената и ръцете.

В началото на 9-ти клас можех да правя по 150 лицеви опори и съучениците ми ме накараха да отида с тях, да се пробвам на лежанка в някаква зала. Влезнах и не съм спирал и до днес, явно е любов от пръв поглед! Направих 10 повторения на 60кг с лекота, но ми куцаше координацията и техниката. Само след 2 месеца вече имах 100кг зад гърба си и бях много мотивиран да продължавам все така. Годините тренировки у нас, плуването и футболът се оказаха една невероятна база, за по-нататъшното ми развитие и бих посъветвал всеки да стимулира и насърчава децата да играят редовно и да се занимават с комплексни спортове, преди да опитат фитнес след 16-тата си година!

Аз бях в залата 3 пъти седмично, без пропуски, заедно с още 15-16 съученици от общо 24 момчета в класа. Просто беше мания! Всеки път правехме едни и същи тренировки, не знаехме нищо за тренировъчни програми, хранителни режими, а просто гледахме по-големите от нас и попивахме всяка чута дума. По-късно, когато Интернет навлезе в България, започнах да се интересувам, четях по 3-4 часа всеки ден форуми и статии и така до ден днешен. Всеки ден се информирам за новостите, за тенденциите, за всичко, свързано с диети, добавки, възстановяване и тренировки. И да не си помислите, че тогава имаше лъскави фитнес зали, с баня, съблекални, протеинов бар, кардио зала, сауна и т.н. „Блъскахме“ в най-hardcore залата в София по това време – залата на Джананов в Борисовата градина, до колодрума, където понякога тичахме. „Залата“ беше просто една барака с много свободни тежести и няколко скрипци, импровизиран бар и една пейка със завеса, която отделяше „съблекалнята“ от залата. Но ние бяхме като в Рая! Всички около нас бяха огромни и много здрави в нашите очи, истински богове, каквито мечтаехме да станем някой ден!
 
 Уви, животът те завърта - училището, родителите, мързелът, липсата на мотивация и още хиляди оправдания, които всеки си измисля и всяка година сплотената ни групичка намаляваше с по 3-4 души, докато накрая след гимназията тренирахме само 3-4, и то в различни зали. Междувременно колодрумът се превърна в дискотека и една „хубава“ нощ някой запали „бараката“ ни. Чакахме със седмици с надежда, че залата на Джананов ще възкръсне като феникс от пепелта, но уви, били сме твърде наивни – това беше краят на едни вълшебни години! Имаше сълзи, имаше остри думи, имаше желание за саморазправа, имаше гняв, но имаше и отчаяние, което накрая просто премина в примирение и всички онези сплотени билдери се пръснаха и повече не се видяхме (тогава нямаше GSM-и, нямаше интернет). За мен започваше нова страница – залата на Биджи!
 

Какво и кога те насочи към състезанията по културизъм, след като започна да тренираш?


Състезателният културизъм се появи много, много по-късно в живота ми. 11 години съм тренирал без да се интересувам от състезания, без да съм ходил по състезания и най-важното без да искам изобщо да ставам състезател. Тренирал съм, хранил съм се, ползвам съм добавки и съм се възстановявал единствено с цел да изглеждам добре целогодишно и да харесвам това, което виждам в огледалото. Не са ме интересували нито килограми, нито размери, нито силови постижения. Не ме интересуват и сега – най-важното в този спорт, освен здравето и тонуса е това да се чувстваш добре и да се харесваш.

На бюрото ми още от 15-16 годишен имах една страница от някакво немско списание със статия и снимка на един мъж по бански в цял ръст, стегнал бицепса си и застинал в небрежна усмивка. Статията така и никога не я прочетох и не знам дори, какво е пишело, не знаех също, че има и състезания по културизъм, нито, че на такъв човек се казва „културист“, но всеки ден гледах снимката на този мъж и си мечтаех, някой ден да изглеждам като него. Под снимката имаше само едно име - Боб Парис. Години по-късно разбрах, кой е той и какво име е бил, а неговата физика винаги е била еталон за мен!


Страхотният Боб Парис! Снимка: Muscle Men Zone
 
След като изгоря залата на Джананов, започнах да ходя до първата най-близка зала до СМГ, където учех по това време, а имено залата на Румен Николов – Биджи. Там прекарах най-ценните си години, научих много полезни и интересни неща, както за храненето, добавките и тренировките, така и за историята на културизма – българския и световния. Залата беше уникална – бившите царски конюшни, с плакати на културисти по стените, с минимален брой машини и тонове изтъркани от вдигане тежести на “Eleiko”. Нямаше бар, нямаше съблекалня, само една завеса за параван, тоалетната беше като от филм на ужасите, нямаше отопление и зимата излизахме навън, защото вътре беше по-студено, а до лоста за набиране в основата кротко, но уверено си растяха горски гъби. От време на време притичваше и някой заблуден плъх. И въпреки тази мизерия, залата беше винаги пълна, хората бяха страхотни, сплотени, отворени, весели и най-вече сериозно трениращи и мотивирани
 
През 2003г. година заминах да работя в Атина за 3 години. Tам, след 16-17 часов работен ден, тренирах всяка нощ от 1 до 2 часа в един чисто нов фитнес център “Joe Weider’s Fitness Gym”, открит за Олимпиадата през 2004 г. Центърът беше голям, колкото половин квартал на цели 5 етажа и тогава за първи път се докоснах до истинска, модерна, професионално оборудвана зала. Тренирах за себе си, ден след ден, хранех се изключително чисто и правилно, вече имах достатъчно знания и богат опит с различни диети. Изглеждах много добре, даже гърците ме питаха дали се състезавам, а аз се смеех, че дори не съм ходил да гледам състезание. През 2005г. се върнах в България и за мой ужас залата на Биджи беше временно затворена от ХЕИ, в което нямаше нищо странно, разбира се. Никой не знаеше дали и кога ще я отворят и се наложи спешно да си търся нова зала. Попаднах на един малък, семеен фитнес „Олимпия-С“. Там започна всичко. 

През 2006г. въведоха нова категория в културизма – Класически културизъм. Никой, нищо не знаеше, само се говореше за някакви формули за ръст-тегло и как най-важното било симетрия, хармония, пропорции и не на последно място лице и прическа. Собственикът Ивайло Цветков ме наблюдавал доста време и решил, че съм идеален за тази категория, имал съм ген, а и така или иначе целогодишно съм бил във форма, нищо нямало да ми коства да опитам. Аз бях като гръмнат, казах му, че е луд и наистина не смятах да правя нищо. Не знаех абсолютно нищо за състезателния културизъм, освен имената на Арнолд, Зейн, Рийвс, Колумбо, Хейни, Дориан, Колман, Флекс и Леврон! Нямах понятие нито как се пази състезателна диета, нито как се тренира, нито как се прави кардио, нито какво се прави през последните дни, нито с какво се мажат състезателите. За позиране да не говорим – даже не знаех, колко и какви пози има и че има задължителни, а за волно съчетание не бях и чувал! Но ден след ден, Ивайло настояваше. Аз започнах да чета и да се интересувам от новата категория и наистина в един момент се замислих, че може би отговарям на критериите и идеята на Класическия културизъм. 
 
После историята съм я разказвал много пъти – отидох при Биджи, който беше освен републикански шампион и съдия в нашата федерация. Той ми показа всичко от А до Я, свързано с този спорт – хранене, добавки, кардио, обезводняване, мазане, бански и т.н. Най-важното, научи ме да позирам, нарисува ми на 1 лист всички задължителни пози (той е художник) и ме научи как се прави съчетание. Този лист го пазя все още, за да ми напомня винаги откъде съм тръгнал! След 4 месеца станах републикански шампион и спечелих награда за „Най-хармонична фигура“.


С Румен Николов - Биджи и наградите от Републиканското първенство. 2008 г.
 
След състезанието, зад сцената имах честа да се запозная с най-големият в този спорт у нас – Христомир Христов. Той ме тласна към големия спорт, каза ми, че няма смисъл да си губя времето със състезания в България, а да отивам навън. А моята мечта тогава беше сбъдната – станах републикански шампион от първо явяване и показах, че всеки сериозно трениращ, с достатъчно воля, дисциплина, знания и помощ от треньор, може да стане шампион, стига да има ген за този спорт, защото не от всяко дърво става свирка!


Със своя идол Христомир Христов
 
За първата ми Балканиада и Европейско ме подготви най-можещият по това време – Момчил Милев, под чието ръководство Христомир беше станал Световен шампион през 2004г. в Москва. След невероятното 4-то място на първото ми Европейско, всички искаха да отида на Световно – исках го и аз, вече бях пленен от магията на културизма! Уви, 40 дни преди Световното с Момчил се разделихме, защото той нямаше възможност да ми отделя време, т.к. му се роди дете и аз останах буквално сам. Най-тежкият ми момент в кариерата – нощта на 12 октомври (рождения ми ден), когато не мигнах и бях смазан! Знаех, че всичко е приключило.

На 13 сутринта имах среща с човек с прякор Дидо, в някаква зала „Арес“ в Люлин. Той, евентуално, можел да ми помогне за Световното, като ме види. Аз си мислех, че колкото и да е луд, този човек няма как да се навие да ме готви за подобен форум само 40 дни преди самото състезание. Нямаше начин да поеме такъв риск и отговорност. На 13-ти след 1 минута позиране, този човек каза „Ще станат работите…“ и оттогава двамата с д-р Данаил Генев – Дидо пишем история!


С Данаил Генев (вляво) и Александър Сталийски на "Arnold Classic"
 

Как намираш условията в България за хора, които искат да се занимават професионално с бодибилдинг?


Откъм финансова част – трагични! За 5 години съм дал над 150 000 лева, изкарани от професията ми като програмист, а от награди съм получил под 10 000 лева. Сега можех да си имам дом, но мечтите понякога искат жертви!

Откъм база – зали, фитнес центрове, сауни, масаж, спортно възстановяване, хранителни добавки – перфектни! Новият национален център по културизъм в Дианабад е идеалното място за постигане на най-смелите Ви мечти! Мисля, че в София и страната има много чудесни, професионално оборудвани зали, където тренират състезатели и треньори, които са запознати с всичко нужно, за да се издигне нивото на един човек от обикновен трениращ, до културист! Дали ще е успешен като културист, зависи само от него! 

Запомнете, че културизмът е призвание и не е за всеки, докато фитнесът е масов спорт и го препоръчвам горещо на всеки, който иска да води здравословен, рационален и дълъг живот като се чувства тонизиран и пълноценен. Не бъдете суетни и тренирайте за здраве! Външният вид не трябва да определя самочувствието на един съвременен човек. Ако някой е паднал дотолкова и разчита, че физическият вид ще определи общественото мнение за него или това как хората го възприемат, значи просто интелектуално не е дорасъл. Има доста по-важни неща в живота от външния вид и това ви го казва човек, който е превърнал външния си вид в един от най-големите успехи в живота си.
 

С оглед на всичките ти академични, спортни и професионални постижения правилно ли е да се каже, че ти имаш мислене на шампион във всички отношения – не само бодибилдинга? Културизмът ли възпита това мислене на победител у теб?


Не! Културизмът доразви и затвърди това, но аз съм перфекционист по принцип. Винаги съм се състезавал с най-добрите и съм научен от малък да се справям с всичко, което е по силите ми, за да съм „победител“ и в живота. Това е начин на мислене!

Знаеше ли срещу какви здравеняци ще се изправиш на конкурса и отрази ли се това на амбициите ти, на тренировъчния и хранителния ти режим?


Никога не съм се интересувал от конкуренцията. Единствено съм се състезавал винаги със себе си. Победиш ли всичките неволи, трудности и препятствия, направиш ли формата, която е била през цялата подготовка в главата ти, постигнеш ли качеството, което си искал, подобриш ли си визията от последното състезание, то може да победиш всеки! И когато конкуренцията прочете тази увереност в очите ти и види формата ти, когато надушиш страха и усетиш уважението, което показват към теб, тогава знаеш, че вече си шампион, още преди да се качиш на сцената. 
 

Колко е важен добрият треньор, за да постигнеш целите си в залата?


Безценен и незаменим! Забравете за състезание без треньор, освен ако не участвате на олимпийския принцип! Аз имах късмета, щастието, удоволствието и привилегията да срещна и да работя с най-добрия треньор в България – д-р Данаил Генев – Дидо.

Това е краят на първа част. Следващия понеделник - 9 април очаквайте втора част на интервюто с Константин Паскалев - Тути! В нея ще прочетете пълния списък със суплементи, използвани от шампиона, как живее той, когато не тренира за състезание, кои са най-запомнящите се моменти от кариерата му и какъв е уникалният му алгоритъм за превръщане в световен шампион!

Сила БГ Тийм
.
Топ продукти за шампиони
Ако тази статия ви е харесала, моля гласувайте за нея
Коментари
ДОБАВИ КОМЕНТАР
Име/Прякор *
Твоят E-Mail *
Коментар *
Реклама
Последни коментари
Браво ! Много добре описано и обяснено!
Поздравления, наистина! Изключително ценна и конструктивна кампания. С това ...
Браво поздрави за предприетите мерки.
Интересно

"Какъв е цветът на това, което ядете? Ако е бял, не е правилно. В по-голямата си част много от "белите" храни, които ядем, не са толкова здравословни за нас. Разбира се, това не включва бели меса като пилешко или пуешко, яйчен белтък, мляко, сирене. Вместо това се отнася до прости въглехидрати, от които се пълнее. Простите захари изострят нивата на инсулина, което съхранява храната като мазнини, вместо да я изгаря."

Реклама
Copyright © 2007 - 2017 silabg.com