Не сме доволни от нещо – посягаме към нещо сладко.
Чувстваме се отпаднали, отчаяни и обезверени – търсим нещо сладичко.
Изпадаме в депресивен епизод и комфортът от живота се изпарява пред очите ни – търсим начини да си наваксаме, поглъщайки купища сладко.
Примерите могат да продължат до безкрай, разбира се. По-притеснителното от това обаче е, че сладките изделия не са наша опора само в трудните моменти. Напротив, когато се чувстваме добре, или когато искаме да се възнаградим, отново посягаме към тях, сякаш те са най-подходящият начин да си кажем „Браво, заслужи си малко!“. Това, което всъщност казваме, но едва ли искаме да си признаем, а и едва ли съзнаваме на 100% е: „Браво, почерпи се с малко смърт!“.
Чудите се дали не прекаляваме малко? Да, донякъде прекаляваме, но не го правим без причина. Време е истината да излезе наяве. Време е всички да разберем, че основната причина за високите нива на затлъстяване, не само в глобален мащаб, но и в България, не се дължат само и единствено на мазнините. Основният виновник, най-големият убиец в страните от развития свят, причинителят на редица заболявания е именно бялата захар.
Явлението, което наблюдаваме в момента, може да бъде сравнено с кризите по света, причинени от употребата на наркотични вещества. В случая със захарта, проблемът е почти невидим, тъй като е необходим голям период от време, в който злоупотребяваме с нея, за да бъдат истинските ѝ щети налични. Това кара проблемът да изглежда по-розов, отколкото всъщност е.
Защо „Бялата Смърт“ и какво е влиянието ѝ върху организма ни?
Бялата Смърт в действителност се явява най-подходящият начин, по който да опишем това „хранително“ вещество. Белият цвят символизира невинност, чистота, блаженство и спокойствие. Такава е и захарта – неусетно, блажено, карайки ви да се чувствате страхотно, пренасяйки ви на седмото небе, тя бавно ви убива. Прекрасна и облечена в бяло, тя ви пренася отвъд. Поетично, нали?
И доста страшно.
Захарта е известна с това, че притежава цял списък с вреди, които нанася на организма ни.
Истината е, че в нея не се съдържат никакви хранителни елементи, необходими за оптималната функция на тялото ни. В нейния състав липсват витамини, минерали, или протеини, които да подобрят по някакъв начин нашето здраве, или пък да подхранят организма ни. Единственото нещо, което захарта ни дава е енергия и то под формата на купища калории, които едвам изгаряме. Добре, де, дава ни и още нещо – неприятности. Безкрайни неприятности.
За съжаление, както вече споменахме, днес захарта не само присъства навсякъде в живота ни, ами едва ли не заема цяла, изцяло нова, хранителна група, в която присъства само тя. За много от нас, това е и основната хранителна група.
Какво, на практика, се случва, когато захарта попадне в кръвта ни?
Захарта се разгражда до глюкоза и фруктоза, които трябва да бъдат преработени от организма. Когато нивата на глюкоза в кръвта се повишат, телата ни започват да произвеждат хормона инсулин, който спомага за абсорбирането на глюкозата.
Черният дроб, от своя страна, работи на изключително бързи обороти и се натоварва с преработката на фруктозата. С други думи – тялото ни влиза в режим „паника“, за да успее да преработи захарта, която ние с най-голямо удоволствие сме погълнали.
Никак не подценяваме човешкият организъм – той е най-съвършената технология, за чието съществуване знаем. Въпреки това, тук има едно голямо „но“. С течение на времето, организмът може да развие инсулинова резистентност. Това е състояние, което драстично намалява способността му да преработва захарта. Успоредно с това, черният дроб е изправен пред сериозен риск от увреждане, заради високите нива на фруктоза, с които трябва да се справи.
Това, което е наистина заплашително, е паразитният характер на захарта. Когато хапнем набързо, ей така, между другото, обикновено избираме кроасанче, вафличка, шоколадче, кремче, суха пастичка, сладоледче и още куп други порочни храни. Повишените нива на захар в организма вследствие на това водят до завишено производство на допамин – невротрансмитерът, който се освобождава в мозъка ни, когато се чувстваме супер добре и когато изпитваме удоволствие.
С други думи: Захарта не само е вредна, тя е и пристрастяваща. Също толкова пристрастяващи могат да бъдат цигарите, алкохолът и наркотиците.
Пристрастяването, от своя страна, води до желание за още и още, което бавно и постепенно вдига нивата на захар в организма ни. Мине ли достатъчно време, нежеланите проблеми започват да идват. Един от тях е и гореспоменатата инсулинова резистентност. Представете си, че щом тя се появи, първата и основна отбранителна линия е разбита и инвазията започва с пълна сила.
За да видите какво предстои в т. нар. инвазия, ето ви една малка, но представителна извадка от това какви здравословни затруднения може да ви причини захарта:
- Рак
- Акне
- Астма
- Умора
- Инсулт
- Диабет
- Инфаркт
- Подагра
- Депресия
- Затлъстяване
- Зъбен кариес
- Когнитивен спад
- Клетъчно застаряване
- Високо кръвно налягане
- Преждевременна смърт
- Промени в метаболизма
- Заболявания на черния дроб
- Сърдечно-съдови заболявания
Така погледнато, вече е ясно защо решихме да озаглавим тази статия „Бялата Смърт“.
Сигурно се сещате за доволния Мечо Пух, който похапвайки си охотно медец казва „Колкото повече – толкова повече!“. Така е и тук – копнеейки за нещо сладко, търсейки нещо, с което да залъжем глада, ние посягаме към следващото кексче, взимаме си още едно бонбонче, поръчваме си второ десертче, а тялото ни изпада във все по-голям стрес.
Разбира се, ние се чувстваме страхотно! Нищо, че междувременно напълняваме, лишаваме се от необходими хранителни вещества, разболяваме се и спираме да се харесваме. Това, от своя страна, води до ниско самочувствие, ниска енергия и понякога дори до депресивни състояния.
Какво правим? Искаме още! Защото колкото повече – толкова повече.
Как да осладим живота си, без да си причиняваме неприятности?
Когато решим да изтрием захарта от диетата си, гладът за сладко настъпва педала на газта и ни догонва. За наш огромен късмет, има редица начини, по които хем можем да си усладим, хем да останем невредими.
Пчелен мед
Пчелният мед, макар и калоричен, съдържа несвързани помежду си фруктоза и глюкоза (съотношението им зависи от какви растения е бил събран прашецът). Освен това е полезен, хранителен и укрепва имунната система, а на всичкото отгоре е и сладък! Доста сладък, дори.
В народната медицина, медът и до днес се ползва за облекчаване на кашлица и възпалено гърло, както и за успокояване и овлажняване на рани и/или изгаряния. Най-доброто му качество е, че не можем да преядем с него. Защо? Елементарно е – той просто е прекалено сладък. Опитайте и ще се уверите сами!
Стевия
Стевията е растение, което идва от далечна Южна Америка. Листата ѝ са между 30 и 40 пъти по-сладки от обикновената бяла захар. В миналото, растението е било използвано за лечение на високо кръвно, киселини в стомаха, както и за намаляване на количествата на пикочна киселина.
Съвременните проучвания доказват тези лечебни свойства на стевията. В допълнение, тя не съдържа калории и един от подсладителите, които най-често бива препоръчван за хора, страдащи от диабет или хора, подложени на нисковъглехидратни режими на хранене. Екстрактите от стевия имат незначителен ефект върху кръвната захар и не предизвикват въглехидратен глад.
Фруктоза
Добрата стара фруктоза – естествената, натурална захар, която се съдържа в плодовете, които ние често забравяме, че съществуват. Фруктозата се обработва два пъти по-бавно и при това в черния дроб, за което не е нужно отделяне на инсулин. Малките количества фруктоза, които получаваме от плодовете и меда, не застрашават здравето и не натоварват излишно черния дроб.
Разбира се, когато ядем плодове, редом с нея си набавяме и купища основни витамини и минерали, които подкрепят цялостното ни здраве. Един такъв пример е сладкото грозде. То помага на организма да изхвърли токсините, понижава кръвното налягане и дори участва във възстановяването на мускулите.
Накрая, нека да разбием мита за кафявата захар
Кафявата захар бива рекламирана като здравословна алтернатива на бялата. Това не е така. В действителност, кафявата захар най-често е обикновена трапезна захар, която е станала кафява чрез повторно добавяне на меласа по време на производствения процес. Обикновено меласата се отделя и отстранява, когато става въпрос за производство на рафинирана захар.
Реалната, съществуваща разлика между тях е във вкуса и начина, по който променят структурата си, когато биват използвани в захарни изделия и печива.
Така че не се хващайте на маркетинт въдицата и, ако е възможно, избягвайте консумацията както на бяла, така и на кафява захар.
Желаем ви сладка почивка,
Сила БГ Тийм!.
