сила бг магазин
сила бг медия
»
»
ДИДО от Д2: Балансът е това, което винаги ме е интересувало

ДИДО от Д2: Балансът е това, което винаги ме е интересувало

 
Фронтменът на една от най-успешните групи у нас в приятелски разговор за музиката, спорта и любовта
 
Деян Каменов е точно на 30. Нито повече, нито по-малко. Стана популярен с участието си в музикалното риалити шоу „Star Academy“, което промени живота му – Д2 се спряха на него след раздялата им с Дичо. Вече близо 8 години Дидо е вокалист на групата. Естествен, чаровен, с неподправено чувство за хумор и с ясна преценка за себе си и за нещата, които прави – може би това е нещото, което го държи здраво стъпил на земята. Обикаля планините, прави тибетски упражнения сутрин, луд е по морските храни, обожава суши, обича да готви вкъщи с приятелката си. Превърнал ли се е един от най-желаните ергени в музикалния бранш в домошар, как се справя с ограниченията и защо предпочита силата пред масата – това са само част от нещата, които ще ни сподели самият той. 
 

- Здравей, Дидо. Изглеждаш свеж…
 - Като за 11 часа за музикант имаш предвид?
 
 - Именно. Явно нямаш проблеми с ранното ставане? 
 - Може би от 2 години и половина някъде ставам в 8.00-8.30 ч. всеки ден. 
 
 - А кога си лягаш?
 - В 23-24 ч. Обикновено, ако нямаме концерт, или ако той е по-отрано общо взето в полунощ вече съм се предал. 
 
 - Значи все пак успяваш да си набавиш необходимите часове сън?
  - Много съм активен, по цял ден върша някакви неща - свиря на китара (още се уча, де), пея, композирам разни парчета, записваме албум в момента, обичам да ходя в планината, да карам колело. В тоя смисъл трябва да съм отпочинал наистина. Няма как да изпия (не че не съм го правил) литър и половина уиски, да спя два часа и след това да тръгна да ходя на планина.
 
 - А как поддържаш външния си вид? 
 - С машинка най-вече (смее се). Общо взето, гледам да се храня правилно. От две години не ям месо, ям много морски неща – октоподи, скариди, раци, миди, обожавам суши. Преди, когато тренирах, ядях много месо. Но тогава тренирах тежко, взимах аминокиселини, протеини между храненията, тренирах по 6 пъти в седмицата, бях станал 105 кг. 
 
 - А сега колко си?
 - Сега съм между 89 и 91. Зависи от това колко дни в седмицата са празници и партита. Висок съм 1,95 м, така че това ми е оптималното тегло. Тоест, това, при което мога да съм подвижен и лек на сцената и в същото време да имам достатъчно сила за някакви забавни неща като катерене, носене на раница, цепене на дърва. 

 - Къде катериш?
 - Катеря, в смисъл, че вървя по много стръмно с 15 килограма раница на гърба. Иначе катерих и то без въжета като бях малко по-малък. Просто си намирам някакво отвесно място и почвам да го изкачвам.

 - А цепенето на дърва?
 - Щастлив съм още да имам баба и дядо и по майчина и по бащина линия. И на двете места ходим да се видим с тях и да пием ракия, но в промеждутъците намираме време да им помогнем с каквото можем. И двамата ми дядовци са много амбициозни земеделци, имат огромни овощни площи, единият има 14-15 реда лозе. Тая година обрахме 1 тон грозде. Със сестра ми двамата го направихме на вино. Обичаме си нашето. Земята на дядовците ни и нещата, които идват оттам, наистина са ценни за нас. 


 - 1 тон? Ти пиеш ли вино?
 - Честно казано през последните няколко години започнах да пия вино. Преди това по-скоро оставях на жените тая работа. Не знам, може би ставам по-фин с възрастта. 
Харесва ми. Със сигурност. Домашното го предпочитам, въпреки че има вина, които не могат да се направят в домашни условия. Сира, например. Нея си я купувам с удоволствие.

 - Падаш ли си по така модерните напоследък суперхрани?
 - Джинджифил ям от доста време. Обичам го приготвен с картофки. Като цяло тонизира много и подсилва имунитета. Освен това е неминуема част от яденето на суши. Отскоро си правим с приятелката ми вкъщи и ми е голям кеф. Обичам да готвя от много малък. Като бях на 17 нашите не живееха в града, в който ние живеехме със сестра ми – Видин. През повечето време бяха на друго място и се прибираха само през уикендите. Баба и дядо се грижеха тогава за нас. Баба готвеше много. Обаче аз исках да качвам много килограми и си готвех допълнително – пържех си картофи или си панирах някакви мръвки. От няколко години салатите са ми много любимо нещо. 
Правя много хубав таратор, гуакамоле, гаспачо. Специализирал съм се в студена кухня. Така казва приятелката ми. Сладките неща и основното са от нея, от мен - студената кухня.

 - Ти няколко пъти споменаваш за приятелката си. Разкажи малко повече. Имате интересно запознанство…
 - Да, определено беше интересно. На един бал се запознахме с Виктория. Тя беше навършила 19, държа да отбележа (смее се). Аз бях на 26 г. Дойде при мен на масата, говорихме си, след няколко дни се чухме, видяхме се. След това дойде с мен на море и така вече 4 години. 


 - И все пак още си ерген. Днес разбрах, че са те номинирали за Ерген на годината. Докога така?
 - Те явно номинират всеки, който не се е оженил. Мисля, че ще ме изключат от тая класация в момента, в който стана готов за нещо друго. Засега ми е добре (смее се).

 - Виктория ревнува ли те?
 - Здравословно. Ние често пътуваме и свирим в различни градове, тя не винаги има възможност да идва с нас. Чуваме се на сутринта след концерта. Не е човек, който ще ми звънне в 3 да ме пита къде съм и с кого съм. В крайна сметка, ако не даваш свобода в една връзка и ако няма доверие, просто е безсмислено. Свободата е най-важното в живота на човека, според мен. 
 
 - Ти си човек с много активна гражданска позиция. Участваш в благотворителни кампании, имаш отношение към насилието, социалните проблеми. Какво те кара така да реагираш срещу несправедливостта?
 - Не знам, може би съм възпитан добре. Моите родители и бабите и дядовците ми винаги са ценели семейството и отношенията вътре в него. Даже да е имало някакви спорове, в крайна сметка всичко се е свеждало до едно - човек трябва да е добър, да прощава и да живее с добродетели. В този смисъл всяко посегателство върху здравето, живота и интересите на друг човек ми се струва абсурдно. Хората сме безкрайно свързани и всяко нехайно или лошо отношение носи след себе си последствия. В повечето случи лоши. 
 
 - Така и така нагазихме в сериозните теми, кажи ми с какво отношение си към протестите днес? На коя страна заставаш?
 - Страната е само една и тя е, че протестите са в пълното си право и това, което се случва в момента в България е нелепо. За съжаление, обаче, не виждам алтернатива. Ако утре това правителство падне, не виждам за кого ще гласуваме. Защото всички показаха, че са някак свързани и няма алтернатива, която да е чиста. Но бих избрал най-малко мръсната алтернатива, ако мога така да се изразя. Това ми е позицията. И студентите са прави да протестират и всеки, който по някакъв начин усеща, че правата му са погазени, има право да протестира. Ние имаме едно парче, което се казва „Черна сутрин”. Пеят го Митко и Сашко. Те са хора, които са минали през годините на прехода в един техен активен житейски период. Имат много ясна позиция по този въпрос и това парче, самият му текст е много гневен към това, което се случва в България и в същия момент дава надежда, че нещата могат да се променят, ако има желание. 
 
 - Спомена за албум, който подготвяте. Кога ще излезе на пазара?
 - Албумът всъщност е едно много износено чедо. Някои от парчетата са още от началото на групата, когато започнахме да свирим заедно, други са от 2007, има и от 2008 г. Общо взето събира целия този период от 2008 г. до сега. Ние имахме пребиваване от година и нещо в една бивша резиденция на Тодор Живков. Ирония. Там творихме, записвахме. Беше райско. Отделено, отдалечено, в дървена масивна стара постройка високо горе в планината. Водата, която идваше в тази резиденция, се стичаше директно от един поток в планината с преливници и с естествени филтри като големи камъни и по-малки камъчета, още по-малки и така… И когато валеше много силен дъжд идваше с клечки. Беше прекрасно изживяване. Там свършихме много работа, мака че после се оказа, че имаме да довършваме още. Променяхме парчета, някои ги разкостихме до основи и ги направихме наново. Продължаваме да дяламе тоя 5-годишен монумент и се надявам, че до края на тази година или до началото на другата пролетта ще го пуснем. Стараем се парчетата вътре да бъдат искрени и на български, голяма част от тях. В интерес на истината не ми е много лесно да пиша на български и в това ни помага нашият много добър приятел и велик човек и поет Александър Петров, с който работим вече няколко години. Общо взето имаме вдъхновение и действаме.


 - Подгрявахте Бон Джоуви тази година… Какво беше усещането?
 - Беше като да излезеш пред 40 000 човека, които ти се кефят. Много яко и се радвам, че ни се случи. Това беше огромен комплимент за нас и естествено най-готиното беше, че свирихме пред българска публика.

 - Да поговорим малко и за спорта. Казваш, че преди си тренирал усилено. Сега занимаваш ли се още? 
 - Дълги години бях обсебен от идеята да качвам килограми, защото като малък бях много висок, бързо пораснах, но бях слаб. Баща ми и майка ми работеха тогава в завода за помпи във Видин, а дядо ми беше директор там. Всички са инженери. Имаха възможност да ми излеят щанга – т.е., лост и тежести, сглобиха ми лежанка. Тогава имах таванска стая, в която по средата си паркирах лежанката, сложих си тежестите и си тренирах. Нямаше кой да ми повдигне тежестите и последните повторения от сериите бяха доста тежки. Явно това е калявало характера ми. Тогава започнах много активно да се занимавам със спорт, ходих на фитнес, качих килограми. На 17 години вече бях метър и деветдесет и 90 кг. Стигнах до 105 кг. Бях доста плашещо едър. После ми се случи участието в „Star Academy”, след това Д2, не се чувствах комфортно да съм тежък на сцена.  Исках да правя неща, които да ме правят по-подвижен, по-лек, по-гъвкав, по-жилав. Започнах да тренирам по съвсем различен начин. И така до днес. Всяка сутрин правя тибетски упражнения, залагам повече на базови упражнения като лостове, успоредки, лицеви опори, всякакви видове коремни преси, вдигания на краката нагоре, висене с главата надолу, плувам, от една година карам маунтин байк и правим обиколки – стоте на Витоша направихме, отидохме на Тасос, там пак направихме 100 км за един ден. Общо взето тежестите не са ми вече приоритет. Предпочитам да съм по-ефективен - да имам сила, но да не съм солиден и огромен. Важното е човек да се харесва и да изглежда добре. Най-важен е балансът. Това с размерите е друго нещо. Всеки се чувства комфортно в зависимост от това какво прави. Аз предпочитам да съм по-лек, да имам сила, обичам да има релеф, мускулите да се виждат, но предпочитам да имам сила, отколкото маса. 
 
 - А как доставяш сила на организма си? 
 - Със силови тренировки – мъртва тяга, набирания широк хват, по-експлозивни повторения, т.е., когато става въпрос за набиранията – бързо нагоре и след това бавно спускане. По тоя начин мускулите стават експлозивни. Редувам често големи тежести с малко повторения, малки тежести с много повторения, въобще, гледам да натоварвам мускула много разнообразно и винаги да го държа в състояние на постоянна изненада, да не знае какво му се случва. И мисля, че това го прави издръжлив и силен, и готов за всичко.

 - Каза, че обичаш да плуваш. А гмуркаш ли се?
 - Да, мога да се гмурна на 6 метра дълбочина без никаква екипировка и да плувам. Като малък много обичахме да играем с приятелите ми на една игра, която се наричаше „гоненка”. Играехме в един язовир, водата там е мътна, нищо не се вижда под нея. Когато плуваш над водата, ако си по-бърз от някой, избягваш или ако той се измори преди тебе. Обаче аз правех следното нещо – когато някой ме гони, винаги се гмурках надолу пред него и след това избирах произволно посока – или се обръщах и тръгвах точно под него назад на 2-3 метра дълбочина, така че той нямаше как да ме види и да разбере, или някъде настрани. И след това аз им се смеех отстрани. Водата ми е нещо много любимо. Но не мога да плувам в басейн. Не съм много по ограниченията. Басейнът е някакво малко пространство. Аз съм 2 метра и като направя 10 загребвания… 


 - А какво представляват „тибетските упражнения”, за които говориш?
 - Това е комплекс от движения, комбинирани с дишане. Пет-шест много прости упражнения, които всеки може да направи вкъщи. При тях понякога движението е точно обратното от това, което е при фитнеса – при съкращаването вместо да изпускаш въздуха, ти поемаш. Което много добре влияе на раздвижването на целия поток на кръвта и на кислорода в тялото и като приключиш се чувстваш лек, подвижен, имаш чувството, че се отлепяш от земята. Комбинацията между тези упражнения и силовите упражнения работи най-добре. Т.е., балансът между двете. Нито едното, нито другото работят сами по себе си достатъчно добре. Трябва да е силово, но трябва и да е гъвкаво. Ако само трупаш сила и в крайна сметка не можеш да използваш това тяло за нищо друго, освен да бъде грамадно и да вдига тежести. Това за някои неща е супер, но за други е безполезно. Балансът е това, което винаги ме е интересувало.
 
 - Успяваш ли да балансираш така добре и с купоните?
 - За мен е много важен балансът между купонясването и здравословния живот. Преди всичко беше в полза на партитата, но през последните години е по-скоро за сметка на тях. Аз съм ОК да свиря и да пея по цял ден, да се развивам, за сметка на това да празнуваме през цялото време. В крайна сметка колкото и да е забавно, това е работа за нас. Това е единственото нещо, с което си изкарваме парите и наистина го възприемаме много сериозно и с много любов. 

 - Ти харесваш работата си…
 - Да, иначе щях да правя нещо друго – да продавам домати или грозде. Имам опит в земеделието, така че… (смее се)

 - Обичаш ли да пътуваш?
 - Обожавам да пътувам, да съм на различни места и да гледам различни хора и култури. Това най-много ме тегли – пътуването, концерти на различни места, всеки ден, ако може. Това бих го правил в продължение на доста месеци без да ми писне. С кола, със самолет, с кораб, с автобус, на стоп… Все ми е едно. 

 - На стоп пътуваш ли?
 - Когато бях по-млад, да. Сега качвам на стоп. 

 - Изненадват ли се като видят кой ги вози?
 - Понякога, качвайки се, въобще не разбират. После се усмихват и ме разпознават, друг път се смущават. Аз вярвам в това, че трябва да си добър човек и ако имаш възможност, трябва да помогнеш. Това пък е толкова малко нещо – да качиш на автостоп някой.
 
 
 
.
За сила и релеф, ние ти препоръчваме:
75
.
00
лв.
71
.
00
лв.
49
.
00
лв.
Ако тази статия ви е харесала, моля гласувайте за нея
Коментари
ДОБАВИ КОМЕНТАР
Име/Прякор *
Твоят E-Mail *
Коментар *
Реклама
Какво да похапнеш този месец?
Последни коментари
Супер, само напред и нека да се покаже на младото поколение , че без стеро ...
Здравейте, как бих могъл да се сдобия с такава тениска и стикер и ?!?!
Дано повече младежи прочетат статията и се образоват!!
Интересно

"„Спортувайте за здраве, красота и тонус, никога не използвайте злоба или каквато и да е негативна енергия, за да успеете в нещо. Недейте стоя пред фейсбуците с часове, като ядете вредни чипсове и други джънк фуудс, ами излезте, огледайте се, подишайте чист въздух, радвайте се, вървете да тичате, да ритате, да тренирате на лостове, да тренирате някъде просто нещо, защото активният начин на живот ще ви направи дисциплинирани и сериозни хора."

Е-Мейл абонамент

Въведете E-Мейл адрес:

При въвеждане на e-mail ще бъдете уведомени при нова публикация.

Реклама
Copyright © 2007 - 2017 silabg.com