сила бг магазин
сила бг медия
»
»
ДИДО от Д2: Балансът е това, което винаги ме е интересувало

ДИДО от Д2: Балансът е това, което винаги ме е интересувало

 
Фронтменът на една от най-успешните групи у нас в приятелски разговор за музиката, спорта и любовта
 
Деян Каменов е точно на 30. Нито повече, нито по-малко. Стана популярен с участието си в музикалното риалити шоу „Star Academy“, което промени живота му – Д2 се спряха на него след раздялата им с Дичо. Вече близо 8 години Дидо е вокалист на групата. Естествен, чаровен, с неподправено чувство за хумор и с ясна преценка за себе си и за нещата, които прави – може би това е нещото, което го държи здраво стъпил на земята. Обикаля планините, прави тибетски упражнения сутрин, луд е по морските храни, обожава суши, обича да готви вкъщи с приятелката си. Превърнал ли се е един от най-желаните ергени в музикалния бранш в домошар, как се справя с ограниченията и защо предпочита силата пред масата – това са само част от нещата, които ще ни сподели самият той. 
 

- Здравей, Дидо. Изглеждаш свеж…
 - Като за 11 часа за музикант имаш предвид?
 
 - Именно. Явно нямаш проблеми с ранното ставане? 
 - Може би от 2 години и половина някъде ставам в 8.00-8.30 ч. всеки ден. 
 
 - А кога си лягаш?
 - В 23-24 ч. Обикновено, ако нямаме концерт, или ако той е по-отрано общо взето в полунощ вече съм се предал. 
 
 - Значи все пак успяваш да си набавиш необходимите часове сън?
  - Много съм активен, по цял ден върша някакви неща - свиря на китара (още се уча, де), пея, композирам разни парчета, записваме албум в момента, обичам да ходя в планината, да карам колело. В тоя смисъл трябва да съм отпочинал наистина. Няма как да изпия (не че не съм го правил) литър и половина уиски, да спя два часа и след това да тръгна да ходя на планина.
 
 - А как поддържаш външния си вид? 
 - С машинка най-вече (смее се). Общо взето, гледам да се храня правилно. От две години не ям месо, ям много морски неща – октоподи, скариди, раци, миди, обожавам суши. Преди, когато тренирах, ядях много месо. Но тогава тренирах тежко, взимах аминокиселини, протеини между храненията, тренирах по 6 пъти в седмицата, бях станал 105 кг. 
 
 - А сега колко си?
 - Сега съм между 89 и 91. Зависи от това колко дни в седмицата са празници и партита. Висок съм 1,95 м, така че това ми е оптималното тегло. Тоест, това, при което мога да съм подвижен и лек на сцената и в същото време да имам достатъчно сила за някакви забавни неща като катерене, носене на раница, цепене на дърва. 

 - Къде катериш?
 - Катеря, в смисъл, че вървя по много стръмно с 15 килограма раница на гърба. Иначе катерих и то без въжета като бях малко по-малък. Просто си намирам някакво отвесно място и почвам да го изкачвам.

 - А цепенето на дърва?
 - Щастлив съм още да имам баба и дядо и по майчина и по бащина линия. И на двете места ходим да се видим с тях и да пием ракия, но в промеждутъците намираме време да им помогнем с каквото можем. И двамата ми дядовци са много амбициозни земеделци, имат огромни овощни площи, единият има 14-15 реда лозе. Тая година обрахме 1 тон грозде. Със сестра ми двамата го направихме на вино. Обичаме си нашето. Земята на дядовците ни и нещата, които идват оттам, наистина са ценни за нас. 


 - 1 тон? Ти пиеш ли вино?
 - Честно казано през последните няколко години започнах да пия вино. Преди това по-скоро оставях на жените тая работа. Не знам, може би ставам по-фин с възрастта. 
Харесва ми. Със сигурност. Домашното го предпочитам, въпреки че има вина, които не могат да се направят в домашни условия. Сира, например. Нея си я купувам с удоволствие.

 - Падаш ли си по така модерните напоследък суперхрани?
 - Джинджифил ям от доста време. Обичам го приготвен с картофки. Като цяло тонизира много и подсилва имунитета. Освен това е неминуема част от яденето на суши. Отскоро си правим с приятелката ми вкъщи и ми е голям кеф. Обичам да готвя от много малък. Като бях на 17 нашите не живееха в града, в който ние живеехме със сестра ми – Видин. През повечето време бяха на друго място и се прибираха само през уикендите. Баба и дядо се грижеха тогава за нас. Баба готвеше много. Обаче аз исках да качвам много килограми и си готвех допълнително – пържех си картофи или си панирах някакви мръвки. От няколко години салатите са ми много любимо нещо. 
Правя много хубав таратор, гуакамоле, гаспачо. Специализирал съм се в студена кухня. Така казва приятелката ми. Сладките неща и основното са от нея, от мен - студената кухня.

 - Ти няколко пъти споменаваш за приятелката си. Разкажи малко повече. Имате интересно запознанство…
 - Да, определено беше интересно. На един бал се запознахме с Виктория. Тя беше навършила 19, държа да отбележа (смее се). Аз бях на 26 г. Дойде при мен на масата, говорихме си, след няколко дни се чухме, видяхме се. След това дойде с мен на море и така вече 4 години. 


 - И все пак още си ерген. Днес разбрах, че са те номинирали за Ерген на годината. Докога така?
 - Те явно номинират всеки, който не се е оженил. Мисля, че ще ме изключат от тая класация в момента, в който стана готов за нещо друго. Засега ми е добре (смее се).

 - Виктория ревнува ли те?
 - Здравословно. Ние често пътуваме и свирим в различни градове, тя не винаги има възможност да идва с нас. Чуваме се на сутринта след концерта. Не е човек, който ще ми звънне в 3 да ме пита къде съм и с кого съм. В крайна сметка, ако не даваш свобода в една връзка и ако няма доверие, просто е безсмислено. Свободата е най-важното в живота на човека, според мен. 
 
 - Ти си човек с много активна гражданска позиция. Участваш в благотворителни кампании, имаш отношение към насилието, социалните проблеми. Какво те кара така да реагираш срещу несправедливостта?
 - Не знам, може би съм възпитан добре. Моите родители и бабите и дядовците ми винаги са ценели семейството и отношенията вътре в него. Даже да е имало някакви спорове, в крайна сметка всичко се е свеждало до едно - човек трябва да е добър, да прощава и да живее с добродетели. В този смисъл всяко посегателство върху здравето, живота и интересите на друг човек ми се струва абсурдно. Хората сме безкрайно свързани и всяко нехайно или лошо отношение носи след себе си последствия. В повечето случи лоши. 
 
 - Така и така нагазихме в сериозните теми, кажи ми с какво отношение си към протестите днес? На коя страна заставаш?
 - Страната е само една и тя е, че протестите са в пълното си право и това, което се случва в момента в България е нелепо. За съжаление, обаче, не виждам алтернатива. Ако утре това правителство падне, не виждам за кого ще гласуваме. Защото всички показаха, че са някак свързани и няма алтернатива, която да е чиста. Но бих избрал най-малко мръсната алтернатива, ако мога така да се изразя. Това ми е позицията. И студентите са прави да протестират и всеки, който по някакъв начин усеща, че правата му са погазени, има право да протестира. Ние имаме едно парче, което се казва „Черна сутрин”. Пеят го Митко и Сашко. Те са хора, които са минали през годините на прехода в един техен активен житейски период. Имат много ясна позиция по този въпрос и това парче, самият му текст е много гневен към това, което се случва в България и в същия момент дава надежда, че нещата могат да се променят, ако има желание. 
 
 - Спомена за албум, който подготвяте. Кога ще излезе на пазара?
 - Албумът всъщност е едно много износено чедо. Някои от парчетата са още от началото на групата, когато започнахме да свирим заедно, други са от 2007, има и от 2008 г. Общо взето събира целия този период от 2008 г. до сега. Ние имахме пребиваване от година и нещо в една бивша резиденция на Тодор Живков. Ирония. Там творихме, записвахме. Беше райско. Отделено, отдалечено, в дървена масивна стара постройка високо горе в планината. Водата, която идваше в тази резиденция, се стичаше директно от един поток в планината с преливници и с естествени филтри като големи камъни и по-малки камъчета, още по-малки и така… И когато валеше много силен дъжд идваше с клечки. Беше прекрасно изживяване. Там свършихме много работа, мака че после се оказа, че имаме да довършваме още. Променяхме парчета, някои ги разкостихме до основи и ги направихме наново. Продължаваме да дяламе тоя 5-годишен монумент и се надявам, че до края на тази година или до началото на другата пролетта ще го пуснем. Стараем се парчетата вътре да бъдат искрени и на български, голяма част от тях. В интерес на истината не ми е много лесно да пиша на български и в това ни помага нашият много добър приятел и велик човек и поет Александър Петров, с който работим вече няколко години. Общо взето имаме вдъхновение и действаме.


 - Подгрявахте Бон Джоуви тази година… Какво беше усещането?
 - Беше като да излезеш пред 40 000 човека, които ти се кефят. Много яко и се радвам, че ни се случи. Това беше огромен комплимент за нас и естествено най-готиното беше, че свирихме пред българска публика.

 - Да поговорим малко и за спорта. Казваш, че преди си тренирал усилено. Сега занимаваш ли се още? 
 - Дълги години бях обсебен от идеята да качвам килограми, защото като малък бях много висок, бързо пораснах, но бях слаб. Баща ми и майка ми работеха тогава в завода за помпи във Видин, а дядо ми беше директор там. Всички са инженери. Имаха възможност да ми излеят щанга – т.е., лост и тежести, сглобиха ми лежанка. Тогава имах таванска стая, в която по средата си паркирах лежанката, сложих си тежестите и си тренирах. Нямаше кой да ми повдигне тежестите и последните повторения от сериите бяха доста тежки. Явно това е калявало характера ми. Тогава започнах много активно да се занимавам със спорт, ходих на фитнес, качих килограми. На 17 години вече бях метър и деветдесет и 90 кг. Стигнах до 105 кг. Бях доста плашещо едър. После ми се случи участието в „Star Academy”, след това Д2, не се чувствах комфортно да съм тежък на сцена.  Исках да правя неща, които да ме правят по-подвижен, по-лек, по-гъвкав, по-жилав. Започнах да тренирам по съвсем различен начин. И така до днес. Всяка сутрин правя тибетски упражнения, залагам повече на базови упражнения като лостове, успоредки, лицеви опори, всякакви видове коремни преси, вдигания на краката нагоре, висене с главата надолу, плувам, от една година карам маунтин байк и правим обиколки – стоте на Витоша направихме, отидохме на Тасос, там пак направихме 100 км за един ден. Общо взето тежестите не са ми вече приоритет. Предпочитам да съм по-ефективен - да имам сила, но да не съм солиден и огромен. Важното е човек да се харесва и да изглежда добре. Най-важен е балансът. Това с размерите е друго нещо. Всеки се чувства комфортно в зависимост от това какво прави. Аз предпочитам да съм по-лек, да имам сила, обичам да има релеф, мускулите да се виждат, но предпочитам да имам сила, отколкото маса. 
 
 - А как доставяш сила на организма си? 
 - Със силови тренировки – мъртва тяга, набирания широк хват, по-експлозивни повторения, т.е., когато става въпрос за набиранията – бързо нагоре и след това бавно спускане. По тоя начин мускулите стават експлозивни. Редувам често големи тежести с малко повторения, малки тежести с много повторения, въобще, гледам да натоварвам мускула много разнообразно и винаги да го държа в състояние на постоянна изненада, да не знае какво му се случва. И мисля, че това го прави издръжлив и силен, и готов за всичко.

 - Каза, че обичаш да плуваш. А гмуркаш ли се?
 - Да, мога да се гмурна на 6 метра дълбочина без никаква екипировка и да плувам. Като малък много обичахме да играем с приятелите ми на една игра, която се наричаше „гоненка”. Играехме в един язовир, водата там е мътна, нищо не се вижда под нея. Когато плуваш над водата, ако си по-бърз от някой, избягваш или ако той се измори преди тебе. Обаче аз правех следното нещо – когато някой ме гони, винаги се гмурках надолу пред него и след това избирах произволно посока – или се обръщах и тръгвах точно под него назад на 2-3 метра дълбочина, така че той нямаше как да ме види и да разбере, или някъде настрани. И след това аз им се смеех отстрани. Водата ми е нещо много любимо. Но не мога да плувам в басейн. Не съм много по ограниченията. Басейнът е някакво малко пространство. Аз съм 2 метра и като направя 10 загребвания… 


 - А какво представляват „тибетските упражнения”, за които говориш?
 - Това е комплекс от движения, комбинирани с дишане. Пет-шест много прости упражнения, които всеки може да направи вкъщи. При тях понякога движението е точно обратното от това, което е при фитнеса – при съкращаването вместо да изпускаш въздуха, ти поемаш. Което много добре влияе на раздвижването на целия поток на кръвта и на кислорода в тялото и като приключиш се чувстваш лек, подвижен, имаш чувството, че се отлепяш от земята. Комбинацията между тези упражнения и силовите упражнения работи най-добре. Т.е., балансът между двете. Нито едното, нито другото работят сами по себе си достатъчно добре. Трябва да е силово, но трябва и да е гъвкаво. Ако само трупаш сила и в крайна сметка не можеш да използваш това тяло за нищо друго, освен да бъде грамадно и да вдига тежести. Това за някои неща е супер, но за други е безполезно. Балансът е това, което винаги ме е интересувало.
 
 - Успяваш ли да балансираш така добре и с купоните?
 - За мен е много важен балансът между купонясването и здравословния живот. Преди всичко беше в полза на партитата, но през последните години е по-скоро за сметка на тях. Аз съм ОК да свиря и да пея по цял ден, да се развивам, за сметка на това да празнуваме през цялото време. В крайна сметка колкото и да е забавно, това е работа за нас. Това е единственото нещо, с което си изкарваме парите и наистина го възприемаме много сериозно и с много любов. 

 - Ти харесваш работата си…
 - Да, иначе щях да правя нещо друго – да продавам домати или грозде. Имам опит в земеделието, така че… (смее се)

 - Обичаш ли да пътуваш?
 - Обожавам да пътувам, да съм на различни места и да гледам различни хора и култури. Това най-много ме тегли – пътуването, концерти на различни места, всеки ден, ако може. Това бих го правил в продължение на доста месеци без да ми писне. С кола, със самолет, с кораб, с автобус, на стоп… Все ми е едно. 

 - На стоп пътуваш ли?
 - Когато бях по-млад, да. Сега качвам на стоп. 

 - Изненадват ли се като видят кой ги вози?
 - Понякога, качвайки се, въобще не разбират. После се усмихват и ме разпознават, друг път се смущават. Аз вярвам в това, че трябва да си добър човек и ако имаш възможност, трябва да помогнеш. Това пък е толкова малко нещо – да качиш на автостоп някой.
 
 
 
.
За сила и релеф, ние ти препоръчваме:
75
.
00
лв.
71
.
00
лв.
49
.
00
лв.
Ако тази статия ви е харесала, моля гласувайте за нея
Коментари
ДОБАВИ КОМЕНТАР
Име/Прякор *
Твоят E-Mail *
Коментар *
Реклама
Анкета
Последни коментари
Да сте живи и здрави всички ! Много е лошо ,когато се опитват да накърняват ...
Похвално е вниманието, което обръщате на хейтърите, които се опитват да ви ...
Имам приятел, който работи в агенцията за безпоасност на храните и му исках ...
Интересно

"Високи дози от бета каротен може да бъдат токсични, ако се приемат с алкохол. Друг страничен ефект при предозиране с този витамин е оранжавеене на кожата, тъй като бета каротена се акомулира под епидермиса(този ефект, ще изчезне веднага след, като приемате суплемента в умерени количества)."

Е-Мейл абонамент

Въведете E-Мейл адрес:

При въвеждане на e-mail ще бъдете уведомени при нова публикация.

Реклама
Copyright © 2007 - 2017 silabg.com