СИЛАБГ Подкаст - Сезон 3, Еп.30 - Румен Георгиев
Да стигнеш до 100 звучи впечатляващо. Но има един по-важен въпрос – в какво състояние искаш да стигнеш дотам?
В юбилейния епизод №100 на SilaBG Podcast разговаряме с Румен Георгиев - автор на книгата „Живей до 100“, бивш професионален футболист и „Мистър България 2005“.
Темата за дълголетието при него не започва от конкретна диета, добавка или модерна технология. Започва в момента, в който става баща и осъзнава, че начинът, по който живее, ще бъде един от най-силните примери за неговия син.
За какво говорихме в епизода:
- защо бащинството променя отношението му към здравето
- как се ражда идеята за „Живей до 100“
- остаряваме ли от годините или от навиците си
- защо превенцията трябва да започне преди появата на проблем
- силови тренировки, мускулна маса и движение
- егото и решенията, които взимаме
- личният пример към децата
- наследството, което оставяме след себе си
От футбола до един съвсем различен поглед към здравето
Преди темата за longevity да се превърне в част от ежедневието му, животът на Румен минава през професионалния спорт.
Като юноша играе футбол, а по-късно стига до мъжкия отбор на „Черноморец“ Бургас. След няколко години като професионален футболист обаче осъзнава, че кариерата му не се развива в посоката, за която е мечтал като дете.
Следват бизнесът, модата и титлата „Мистър България“ през 2005 г., която по думите му отваря много нови врати. Но истинската промяна идва по-късно.
Когато става баща, Румен започва да гледа по различен начин на собствените си решения.
„Моят живот всъщност ще е учебникът, който детето ми ще чете.“
Тази идея постепенно се превръща и в основа на „Живей до 100“.
„Не остаряваме от годините“
Една от основните тези в разговора е, че самата възраст не разказва цялата история за начина, по който остаряваме. Според Румен голямата заблуда е да приемаме влошаването на здравето като автоматично следствие от годините.
„Хората мислят, че остаряват от годините, а те остаряват от навиците си, от изборите, които правят, от начина, по който живеят.“
Точно тук се крие и смисълът зад заглавието „Живей до 100“. Не става дума просто да добавяме години. Румен описва книгата като насочена към хора, които искат и в по-късна възраст да бъдат жизнени, самостоятелни, активни и способни да помагат на хората около себе си.
Тялото не се „чупи“ за един ден
Една от най-силните реплики в епизода идва, когато разговорът стига до превенцията:
„Тялото не се чупи изведнъж. То се чупи бавно, но сигурно.“
Често обръщаме внимание на здравето си едва когато се появи конкретен проблем. За Румен логиката трябва да бъде обратната - да следим състоянието си и да изграждаме навици преди тялото да ни принуди да го направим.
В разговора той многократно се връща към идеята за профилактиката и определя тялото като нашия „капитал“ и дома, в който прекарваме целия си живот. Разбира се, профилактиката и необходимите изследвания са индивидуални и е добре да бъдат обсъждани с медицински специалист, а не да се следва универсална схема.
Мускулите не са само въпрос на визия
Когато стане дума за физическата страна на дълголетието, разговорът закономерно стига до силовите тренировки.
Румен споделя, че през последните години е променил начина си на трениране и неговата цел вече не е просто външен вид, а постепенно поддържане и изграждане на мускулна маса. И това е важна промяна в начина, по който все повече хора гледат на фитнеса.
Силовите тренировки не са запазена територия само за бодибилдъри. Те могат да бъдат част от активния начин на живот и средство да запазим физическите си възможности с напредването на възрастта.
Егото - пречката, която не винаги разпознаваме
Любопитното в „Живей до 100“ е, че Румен не свежда темата за здравето само до храна и тренировки. Голяма част от разговора е посветена на егото.
Той разказва за собствен период, в който му е било трудно да приема критика, както и за момента, в който провежда, по думите му, един от най-трудните разговори в живота си - честен разговор със самия себе си.
Егото може да се прояви и по много по-незабележими начини.
„Изглеждам добре, защо да тренирам днес?“
„Нищо не ме боли, защо да се изследвам?“
„Нямам проблем, няма нужда да променям нищо.“
Според Румен точно тези малки решения с времето се превръщат в навици.
Децата слушат по-малко, отколкото гледат
Може би най-последователната тема в целия епизод е личният пример. Когато говорим за това как да възпитаме децата да се хранят по-добре или да спортуват, най-лесният отговор е да им кажем какво трябва да правят.
Но Румен поставя въпроса по друг начин. Ако родителят има едни навици, но изисква напълно различни от детето си, думите трудно могат да победят примера.
„Нашият начин на живот е учебникът, който децата ни четат.“
В разговора той дава и личен пример със сина си, който започва да тренира и постепенно увлича със себе си и свои приятели. Един навик на родителя може да достигне много по-далеч от собственото семейство.
Да живееш до 100 - но как?
В края разговорът се отдалечава от тренировките, храната и профилактиката и стига до нещо още по-голямо - какво остава след нас. Румен говори за два живота.
Първият е този, който живеем сега - между семейството, приятелите, работата и ежедневните решения. Вторият започва, когато вече ни няма и остане начинът, по който хората около нас ни помнят.
Затова дълголетието в този разговор не е просто математика. Не е само въпросът дали ще стигнем до 80, 90 или 100 години. По-важният въпрос е какъв живот изграждаме по пътя дотам - как се отнасяме към тялото си, какви навици предаваме на децата си и какъв пример оставяме след себе си.
Защото 100 години сами по себе си не са цел. Целта е да има живот в тях.
