СИЛАБГ Подкаст - Сезон 3, Еп.33 - Лилия Стефанова
Омръзва ни видеото и плъзгаме към следващото. Омръзва ни разговорът и посягаме към телефона. Започваме нещо ново, но скоро отново търсим промяна. А какво се случва, когато започнат да ни омръзват и хората?
Живеем във време, в което почти всичко е на един клик разстояние. Имаме повече възможности за общуване, забавление и информация от всякога, но сякаш все по-малко търпение да се задържим върху едно нещо.
В епизод 33 на SilaBG Podcast разговаряме с Лилия Стефанова – психолог и терапевт с над 10 години практика, магистър по спортна психология, спортен психолог на ЦСКА 1948 и водеща на предаването „Холограма“ по телевизия Евроком.
Говорим за допамина, социалните мрежи, зависимостите и отношенията между хората. Но разговорът стига и до професионалния спорт, възпитанието на децата и моментите, в които човек има нужда от психологическа подкрепа.
За какво говорихме в епизода?
- Защо толкова бързо губим интерес към неща и хора
- Как свръхстимулацията влияе върху ежедневието ни
- Какво представлява „строгата любов“
- Защо отношенията стават все по-кратки и как да разпознаваме червените флагове
- Как спортната психология помага на професионалните състезатели
- Каква е ролята на родителите при изграждането на здравословни навици у децата
- Кога е време да потърсим помощ от психолог
Защо постоянно търсим нещо ново?
Разговорът започва с въпрос, който вероятно много хора са си задавали: защо толкова бързо губим интерес?
Лилия свързва този процес с ролята на допамина и постоянната нужда от нови стимули.
Телефонът, социалните мрежи, онлайн пазаруването и непрекъснатият поток от информация създават среда, в която вниманието ни постоянно прескача от едно нещо към друго. Често дори не осъзнаваме колко автоматично го правим. Гледаме видео, докато разговаряме с някого. Проверяваме съобщенията си, докато работим. Посягаме към телефона в момента, в който усетим скука.
Според Лилия проблемът започва, когато постепенно изгубим контрол над тези навици и продължим да ги повтаряме, без да си даваме сметка защо. Нейният съвет е първо да се запитаме от какво действително имаме нужда. От още информация, още развлечения и нови хора или просто от момент, в който да спрем и да осмислим собственото си поведение?
„Строга любов“ не означава да нараняваш
Една от интересните теми в епизода е загубата на контрол над собственото поведение.
Лилия обяснява, че човек невинаги е способен сам да разпознае кога даден навик се е превърнал в проблем. Често първи забелязват промяната неговите близки. Но как да помогнеш на някого, без да го накараш да се затвори още повече?
Тук тя въвежда понятието „строга любов“.
„Строга любов означава да кажеш на човека, че не върви в правилната посока“, обяснява Лилия.
Според нея истинската подкрепа не включва обиди, етикети и унижение. Можем да бъдем честни с близък човек, да посочим поведението, което го наранява, и въпреки това да му покажем, че продължаваме да го обичаме.
Тази тема отвежда разговора и към онлайн пространството, където агресивните коментари често се представят като откровеност или градивна критика.
За Лилия разликата е ясна: критиката трябва да има смисъл и да предлага възможност за промяна. Ако единствената ѝ цел е да унижи другия, тя не заслужава вниманието ни.
Защо все по-лесно се отказваме от връзките си?
От навиците разговорът естествено преминава към отношенията между хората.
Според Лилия част от отговора се крие в убеждението, че всичко може лесно да бъде заменено.
Социалните мрежи ни дават постоянен достъп до нови хора, нови впечатления и възможности. Но изобилието от избор понякога създава илюзията, че не е необходимо да полагаме усилия за отношенията, които вече имаме.
Говорим и за червените флагове в началото на една връзка – онези сигнали, които понякога забелязваме, но предпочитаме да пренебрегнем.
Лилия признава, че дори като терапевт не винаги може да бъде напълно обективна, когато става дума за собствения ѝ личен живот.
Затова самата тя търси външна гледна точка. За нея това не е слабост, а начин човек да погледне по-трезво на ситуация, в която емоциите могат да замъглят преценката му.
От националната сигурност до спортната психология
Пътят на Лилия към психологията също не е съвсем обичаен. Първоначално завършва национална сигурност, а след това и магистратура по международна сигурност. Има възможност да се развива в тази сфера, но постепенно разбира, че тя не отговаря на характера и желанията ѝ. Решава да започне отново - този път с бакалавърска степен по психология.
Изборът изненадва хората около нея, но Лилия е убедена, че е намерила правилната посока. След дипломирането си започва работа в Локомотив Пловдив, което поставя началото на професионалния ѝ път в спортната психология.
Днес работи с професионални футболисти и познава отблизо напрежението, което съпътства спорта на високо ниво.
Какво се случва с психиката на професионалния спортист?
Обикновено виждаме резултата на терена – победата, загубата, пропуснатото положение или решаващия гол. Много по-рядко си даваме сметка какво преживява състезателят след това.
Лилия разказва, че професионалните спортисти често са изключително самокритични. Дори когато се представят добре, те продължават да търсят грешките си и понякога поемат прекалено голяма вина за неуспехите.
Друг сериозен момент са контузиите, особено тези, които изваждат състезателя от игра за дълъг период.
Работата на спортния психолог включва не само мотивация, но и справяне с напрежението, адаптацията към нова среда, конфликтите в отбора и отношенията с треньорския щаб.
Лилия използва различни подходи, включително когнитивно-поведенчески техники, релаксация и упражнения, които помагат на спортистите да управляват мислите и реакциите си.
Но подчертава и още нещо:
„Преживеният опит понякога работи повече дори от най-великите теории.“
За нея професионалните знания са важни, но разбирането на човека отсреща изисква и житейски опит, доверие и способност да погледнеш отвъд спортния резултат.
Децата, екраните и зависимостите, които не забелязваме
Една от най-сериозните теми в разговора е отношението на децата към електронните устройства. Лилия поставя въпроса дали понякога самите възрастни не изграждат навиците, срещу които по-късно се опитват да се борят.
Често родителите дават телефон или таблет на детето, за да получат малко свободно време. Но според нея, когато това се превърне в постоянен начин за занимание, може да измести други важни преживявания – играта, общуването и непосредствения контакт с близките.
„Ние не борим зависимостта. Ние по-скоро я зараждаме“, казва Лилия.
Тя поставя акцент върху превенцията и върху изграждането на доверие между родители и деца още от най-ранна възраст. Според нея разговорите за рисковите поведения трябва да започват навреме и да се водят спокойно, без заплахи, обиди и осъждане.
Кога е време да потърсим психолог?
Нейният отговор е практичен – когато определено поведение или състояние започне да затруднява ежедневието ни и да ни пречи да вършим нещата, с които преди сме се справяли.
Разговорът засяга и разликата между обикновената умора и професионалното прегаряне, непрекъснатото премисляне на ситуации и възможността семейната терапия да помогне при проблеми във връзката.
Лилия напомня, че психологическата подкрепа не е необходимо да бъде последна мярка. Понякога тя е начин да разберем по-добре собствените си реакции, преди проблемите да са се задълбочили.
А когато Наско я пита какво би казала на хората, които гледат епизода, отговорът ѝ е съвсем кратък:
„Да четат повече.“
Може би това е и един от най-хубавите завършеци на разговор за общество, което непрекъснато бърза към следващото нещо.
Да намерим време да се задълбочим, вместо просто да преминем нататък.



