СИЛАБГ Подкаст - Сезон 3, Еп.31 - Ивайло Симеонов
В новия епизод на SilaBG Podcast разговаряме с Ивайло Симеонов - икономист, преподавател и кмет на община Елин Пелин. Разговорът започва от семейството и децата, но постепенно стига до спорта, образованието, демографията и въпроса как се изгражда място, в което хората искат да останат.
За какво говорихме в епизода:
- как средата влияе върху решението да създадеш семейство
- подкрепата за семейства и деца в община Елин Пелин
- защо спортът според Ивайло е много повече от медали
- ролята на треньора във възпитанието
- зависимостите, екраните и изкуствения интелект
- защо добрите новини толкова рядко стигат до нас
- живота на децата в малкия град
- новите спортни съоръжения и бъдещите проекти
Демографията не започва от броя на децата
Според Ивайло демографският проблем не започва просто когато хората решат да нямат деца.
„Демографският проблем не започва тогава, когато спираш да имаш желание да имаш деца, а когато спираш да виждаш своето настояще и бъдеще в мястото, в което живееш.“
Това променя начина, по който гледаме на темата. Еднократната финансова помощ може да бъде полезна, но сама по себе си трудно може да компенсира липсата на образование, услуги, спорт, инфраструктура и перспектива.
В разговора Ивайло разказва за различни форми на подкрепа за семействата в общината - включително разпределени във времето помощи при раждане, записване в детска градина и училище, както и фонд за семейства с репродуктивни проблеми. Основната идея според него е семейството да усеща грижата не само в един конкретен момент, а през различните етапи от отглеждането на детето.
Спортът не е само за медали
Голяма част от епизода е посветена на спорта, но Ивайло не започва с шампионите.
За него едно от най-важните неща, които спортът може да даде на децата, е спортменството - способността да уважаваш човека, който е по-добър от теб, и да използваш успеха му като мотивация, вместо като причина за завист.
„Тези хора, които са на стълбата пред нас, не трябва да им завиждаме, а да ги гледаме като пример.“
От под 100 до над 2000 деца в спорта
Ивайло разказва, че когато поема управлението на общината, картотекираните деца в спортните клубове са били под 100, а днес според него вече са над 2000. Подходът включва предоставяне на спортната база на клубовете без наем и финансово подпомагане на техните състезания, с идеята тренировките да бъдат по-достъпни за семействата.
Според Ивайло спортната среда може да бъде естествена защита срещу част от зависимостите, които все по-рано достигат до децата - алкохол, наркотици, хазарт и прекомерно време пред екраните.
Между екрана и движението
Разговорът стига и до екранната зависимост и начина, по който дигиталната среда влияе върху децата.
Ивайло дава за пример pump track-а в Елин Пелин, където през почивните дни се събират много деца. Едно от нещата, които му правят най-силно впечатление, е, че не стоят с телефони пред себе си, а спортуват.
Темата естествено преминава и към изкуствения интелект. Според него AI не трябва просто да дава готовия отговор или да върши задачата вместо детето, а да се използва като инструмент, който помага то да бъде по-подготвено и способно.
Защо чуваме повече за лошото?
Епизодът излиза и извън спорта. Една от темите е начинът, по който гледаме на света около нас. Ивайло разказва за свои студенти, постигнали международен успех, който според него остава почти незабелязан в медиите, докато негативни и конфликтни истории получават значително повече внимание. Това го води до една от запомнящите се реплики в разговора:
„Лошата новина е новина. Добрата новина въобще не е новина.“
Според него постоянният поток от негативни истории постепенно променя и начина, по който гледаме на света. Затова една от идеите, които се опитва да предаде и на децата си, е:
„Да имат очи за красивото.“
Това не означава да игнорираме проблемите. А да не позволяваме те да бъдат единственото, което виждаме.
Малкият град може ли да даде повече свобода?
Когато разговорът стига до избора между голям и малък град, Ивайло обръща внимание на нещо, което рядко се измерва в статистики - самостоятелността на децата.
В малкия град, според него, децата по-лесно стигат сами до тренировката, срещат се с приятели и прекарват повече време навън, докато за родителите логистиката е значително по-малка. Това не означава, че малкият град автоматично предлага по-добър живот. Той трябва да предлага възможности. Именно затова темите за училището, спорта, услугите и инфраструктурата постоянно се преплитат в разговора.
От площадките до големия спортен комплекс
Една от следващите стъпки, за които Ивайло разказва, е проект за нов голям спортен комплекс в района на Мусачево.
По думите му в процеса на планиране участват десет спортни федерации, а концепцията включва голяма спортна зала, места за настаняване на спортисти и допълнителна инфраструктура. Към момента на разговора проектът е все още в етап на проектиране.
Да се научим да се радваме на успеха на другия
В края на епизода Ивайло се връща към темата, с която започва разговорът за спорта.
За него една здрава спортна култура не се измерва само в броя на медалите. Тя личи и в начина, по който приемаме успеха на другия. В това дали първата ни реакция е „Как успя?“ или „Защо точно той?“. В това дали човекът пред нас се превръща в причина да се откажем – или в пример, който да ни накара да положим повече усилия.
И може би точно тук спортът излиза извън стадиона и залата.
Защото умението да загубиш, да поздравиш победителя и на следващия ден отново да започнеш работа е урок, който остава много след края на състезанието.
А средата, в която децата научават тези уроци, вероятно е една от най-добрите инвестиции, които един град може да направи.
