СИЛАБГ Подкаст - Сезон 3, Еп.32 - Светлозар Белчев
На първото си състезание пристига след спукана гума, почти безсънна нощ и с огромно притеснение от позирането. Завършва трети, но вместо да се зарадва на дебюта си, си тръгва ядосан на себе си. Убеден е, че е можел да се представи по-добре.
Днес зад гърба си има над 20 години тренировки, две национални титли и редица международни участия, включително две първи места на Amateur Olympia в Португалия.
В новия епизод на SilaBG Podcast гостува Светлозар Белчев - състезател по културизъм, за когото подготовката отдавна не е просто начин да изгради определена физика, а неизменна част от живота.
Говорим за първите му стъпки във фитнеса, състезанията в България и чужбина, тренировките, дисциплината и моментите, в които дори най-добрата подготовка не върви по план.
Но една от най-интересните теми в разговора е съвсем различна – защо Светлозар не възприема строгия състезателен режим като лишение, а като привилегия?
За какво говорихме в епизода:
- Как случайно започва да тренира във фитнеса на 14-15 години
- Първото състезание и разочарованието от третото място
- Двете победи на Amateur Olympia в Португалия
- Разликите между културизма в България и международните сцени
- Как се променят тренировките и състезателната подготовка с годините
- Защо структурираното ежедневие прави живота по-лесен
- Ролята на треньора и хората зад един състезател
- Кога дисциплината се превръща в свобода и каква е цената на състезателния културизъм
От футбола до фитнеса - едно случайно начало
Историята на Светлозар с фитнеса започва през 2004 г., но не с мечта за състезателна сцена. Като тийнейджър тренира футбол. През лятото обаче приятелите му предпочитат да ходят на басейн, докато той има двуразови тренировки. След няколко отказа решава да се присъедини към тях, пропуска повече футболни занимания и отношенията с треньора му приключват.
По това време негови приятели вече започват да посещават фитнес залата и Светлозар решава да види какво правят.
„Дай, ще дойда да видя какво правите там.“
Това любопитство се превръща в над две десетилетия тренировки. Интересното е, че след близо десет години във фитнеса решението да се състезава идва от желанието да провери докъде е стигнал. Не започва с амбицията непременно да стане шампион. Първо иска да разбере на какво е способен.
Първото състезание и третото място, което не му носи радост
На 14 септември 2014 г. Светлозар излиза на първото си състезание.
Спомените му от този ден са смесица от вълнение и поредица от непредвидени ситуации. Вечерта преди състезанието почти не спи от притеснение. По пътя към сцената с приятелите му пукат гума, закъсняват и едва успяват да се подготвят навреме.
Най-голямата му несигурност обаче е свързана с позирането. Прекаленото мислене и липсата на опит му пречат да покаже това, за което се е подготвял.
Завършва на трето място. За първо състезание резултатът изглежда добър, но Светлозар го приема по различен начин.
„Аз мога повече и трябва да направя повече.“
Той разказва, че още тогава въпросът не е бил дали ще продължи да се състезава, а кога ще излезе отново на сцена. Така първото разочарование се превръща в причина да продължи.
От България до големите международни сцени
Години по-късно Светлозар вече се състезава на едни от най-разпознаваемите форуми в културизма.
В разговора разказва за участията си на Amateur Olympia, Arnold Classic и състезания в различни европейски държави. Особено място в кариерата му заемат двете първи места от Amateur Olympia в Португалия. За него разликата между българските и международните състезания не е само в броя на участниците. Тя е и в цялостното преживяване.
Дава за пример състезанието в Прага, където според впечатленията му участват над 200 аматьори. Освен самите състезания има голямо изложение, срещи с известни културисти, различни спортни активности и възможност зрителите да прекарат часове на събитието. Според Светлозар именно това помага на културизма да достига до повече хора.
И все пак, колкото и голяма да става сцената, основният въпрос за него остава един и същ: какво може да подобри в следващата си подготовка?
Когато ежедневието не позволява да се подготвяш
Един от трудните периоди в живота на Светлозар идва, когато заминава да учи в Германия.
Първоначално вярва, че ще успее да съчетае обучението, работата и подготовката за състезания. Реалността обаче се оказва много по-различна.
Тогава осъзнава колко много му липсва не просто самата тренировка, а целият начин на живот около нея.
В разговора с Наско двамата стигат до темата за структурираното ежедневие – ясния план, подредените приоритети и навиците, които улесняват не само спорта, но и останалите ни занимания. Защото дори когато не всичко върви по план, наличието на основа, към която да се върнеш, може да направи трудните дни по-управляеми.
Подготовката не става по-лесна. Променя се отношението към нея.
След години тренировки Светлозар вече гледа по съвсем различен начин на състезателната подготовка.
В началото има повече импровизация. С времето, с натрупания опит и работата с различни треньори, започва да разбира по-добре как реагира тялото му и какво трябва да подобри.
Това обаче не означава, че подготовката винаги върви гладко. Има дни на умора, глад, раздразнение и тренировки, които не се получават. Разликата според него е в начина, по който приемаш тези моменти.
Вместо да се отказва, когато нещо се обърка, той търси друг вариант.
„Ако искам наистина да постигна това, за което се боря и си мечтая, аз трябва да си свърша работата. Няма кой да я свърши вместо мене.“
Това е една от основните идеи в разговора - с опита не изчезват трудностите, но човек се научава да реагира по-различно на тях.
Културизмът – индивидуален или отборен спорт?
Въпреки че на сцената състезателят застава сам, Светлозар не приема културизма като изцяло индивидуално занимание.
Зад подготовката му стои треньор, с когото обсъжда стратегиите, тренировките и промените във формата. От значение са и хората около него, които го подкрепят през месеците работа.
Самият той признава, че семейството му невинаги е било въодушевено от решението да се състезава. Притесненията за здравето и дългосрочните последствия от натоварването са част от разговорите у дома. С времето близките му приемат, че културизмът е нещо изключително важно за него.
„За мен е привилегия, че мога да се състезавам“
Една от най-силните части на епизода е разговорът за лишенията.
Професионалният културизъм често се свързва със строги режими, ограничения, глад и постоянни тренировки. Светлозар обаче не обича да гледа на подготовката си по този начин.
Той не отрича трудните моменти. Напротив – говори открито за умората, недоспиването и периодите, в които човек не се чувства добре.
Но обяснява, че всичко това е част от избор, който сам е направил.
„За мен е привилегия, че мога да се състезавам и да покажа какво съм правил.“
Според него, ако възприемаш нещо, което сам си избрал, единствено като лишение, вероятно трябва да се замислиш защо го правиш.
За Светлозар истинското лишение би било да няма възможност да се подготвя и да излезе на сцена.
Това променя смисъла на дисциплината. Тя вече не е нещо, което търпиш заради резултата, а част от занимание, което ти носи удовлетворение.
Кога режимът се превръща в свобода?
В края на разговора Наско задава един любопитен въпрос: как изглежда свободата за човек, който постоянно живее по режим?
Отговорът на Светлозар е неочакван.
За него възможността да тренира, да се подготвя и да преследва следващата си цел е именно свободата, която търси.
„Режимът не ме ограничава.“
Той обяснява, че не възприема подготовката като затвор или наказание. Прави го целенасочено, защото знае какво иска да постигне.
Разбира се, това не означава, че състезателният културизъм е лишен от рискове. Самият Светлозар признава, че професионалният спорт често изисква крайности, които не са непременно здравословни.
Но за него е важно да прави разлика между трудностите, които осъзнато приема, и усещането, че е принуден да живее по определен начин.
Най-важната победа не винаги е над противника
В разговора за перфекционизма Светлозар засяга още една тема – неудовлетворението, което понякога съпътства дори добрите резултати.
В културизма винаги има какво да подобриш. След всяко състезание идва моментът, в който трябва да погледнеш обективно на представянето си и да решиш какво следва.
Той не отрича, че съдийските решения могат да бъдат субективни. Но според него е много по-полезно първо да потърсиш какво можеш да промениш в себе си, отколкото да търсиш обяснение само в класирането. Защото можеш да бъдеш най-добрият в собствената си зала, но на сцената сравнението вече е с останалите състезатели.
И може би точно това обяснява защо след толкова години Светлозар продължава да се връща към подготовката. Не защото всяко следващо състезание му обещава победа, а защото му дава възможност да види какво още може да постигне.
В края на епизода посланието му към зрителите е просто:
„Да следват мечтата си, да не се отказват, да са активни и да правят това, което обичат.“
Може би затова след толкова години в залата Светлозар не говори за тренировките като за задължение, от което иска да си почине.
За него възможността да продължава да прави това, което обича, е най-голямата награда.
