Интервю с Константин Паскалев - Тути: Част 1

Първата част от интервюто на Сила БГ с Константин Паскалев започва с неговия разказ за ранните години в първите фитнес зали на София. Научете как Тути полага основата, върху която през ноември 2011 г. ще изгради монумента на титлата “Абсолютен Световен Шампион". Амбиция, страст, всеотдайност и непрекъснато състезание със себе си - пътят към победата е труден, но трогателен и вдъхновяващ!

Какво те подтикна да започнеш да вдигаш тежести още като ученик и какви бяха условията за фитнес по това време?

 

Преди да влезна за първи път в зала играех футбол всеки ден в квартала още от първи клас, което разви много краката ми. Ходех 3 години на плуване 3 пъти седмично и дръпнах много в гръдния кош и гърба. У нас редовно правех коремни преси, лицеви опори и кофички, както и различни упражнения с чифт малки гири и разтегателни пружини, т.е. наблягал съм върху коремните мускули, гърдите, рамената и ръцете.

В началото на 9-ти клас можех да правя по 150 лицеви опори и съучениците ми ме накараха да отида с тях, да се пробвам на лежанка в някаква зала. Влезнах и не съм спирал и до днес, явно е любов от пръв поглед! Направих 10 повторения на 60кг с лекота, но ми куцаше координацията и техниката. Само след 2 месеца вече имах 100кг зад гърба си и бях много мотивиран да продължавам все така. Годините тренировки у нас, плуването и футболът се оказаха една невероятна база, за по-нататъшното ми развитие и бих посъветвал всеки да стимулира и насърчава децата да играят редовно и да се занимават с комплексни спортове, преди да опитат фитнес след 16-тата си година!

Аз бях в залата 3 пъти седмично, без пропуски, заедно с още 15-16 съученици от общо 24 момчета в класа. Просто беше мания! Всеки път правехме едни и същи тренировки, не знаехме нищо за тренировъчни програми, хранителни режими, а просто гледахме по-големите от нас и попивахме всяка чута дума. По-късно, когато Интернет навлезе в България, започнах да се интересувам, четях по 3-4 часа всеки ден форуми и статии и така до ден днешен. Всеки ден се информирам за новостите, за тенденциите, за всичко, свързано с диети, добавки, възстановяване и тренировки. И да не си помислите, че тогава имаше лъскави фитнес зали, с баня, съблекални, протеинов бар, кардио зала, сауна и т.н. „Блъскахме“ в най-hardcore залата в София по това време – залата на Джананов в Борисовата градина, до колодрума, където понякога тичахме. „Залата“ беше просто една барака с много свободни тежести и няколко скрипци, импровизиран бар и една пейка със завеса, която отделяше „съблекалнята“ от залата. Но ние бяхме като в Рая! Всички около нас бяха огромни и много здрави в нашите очи, истински богове, каквито мечтаехме да станем някой ден!
 

 Уви, животът те завърта - училището, родителите, мързелът, липсата на мотивация и още хиляди оправдания, които всеки си измисля и всяка година сплотената ни групичка намаляваше с по 3-4 души, докато накрая след гимназията тренирахме само 3-4, и то в различни зали. Междувременно колодрумът се превърна в дискотека и една „хубава“ нощ някой запали „бараката“ ни. Чакахме със седмици с надежда, че залата на Джананов ще възкръсне като феникс от пепелта, но уви, били сме твърде наивни – това беше краят на едни вълшебни години! Имаше сълзи, имаше остри думи, имаше желание за саморазправа, имаше гняв, но имаше и отчаяние, което накрая просто премина в примирение и всички онези сплотени билдери се пръснаха и повече не се видяхме (тогава нямаше GSM-и, нямаше интернет). За мен започваше нова страница – залата на Биджи!
 

Какво и кога те насочи към състезанията по културизъм, след като започна да тренираш?

Състезателният културизъм се появи много, много по-късно в живота ми. 11 години съм тренирал без да се интересувам от състезания, без да съм ходил по състезания и най-важното без да искам изобщо да ставам състезател. Тренирал съм, хранил съм се, ползвам съм добавки и съм се възстановявал единствено с цел да изглеждам добре целогодишно и да харесвам това, което виждам в огледалото. Не са ме интересували нито килограми, нито размери, нито силови постижения. Не ме интересуват и сега – най-важното в този спорт, освен здравето и тонуса е това да се чувстваш добре и да се харесваш.

На бюрото ми още от 15-16 годишен имах една страница от някакво немско списание със статия и снимка на един мъж по бански в цял ръст, стегнал бицепса си и застинал в небрежна усмивка. Статията така и никога не я прочетох и не знам дори, какво е пишело, не знаех също, че има и състезания по културизъм, нито, че на такъв човек се казва „културист“, но всеки ден гледах снимката на този мъж и си мечтаех, някой ден да изглеждам като него. Под снимката имаше само едно име - Боб Парис. Години по-късно разбрах, кой е той и какво име е бил, а неговата физика винаги е била еталон за мен!


Страхотният Боб Парис! Снимка: Muscle Men Zone
 

След като изгоря залата на Джананов, започнах да ходя до първата най-близка зала до СМГ, където учех по това време, а имено залата на Румен Николов – Биджи. Там прекарах най-ценните си години, научих много полезни и интересни неща, както за храненето, добавките и тренировките, така и за историята на културизма – българския и световния. Залата беше уникална – бившите царски конюшни, с плакати на културисти по стените, с минимален брой машини и тонове изтъркани от вдигане тежести на “Eleiko”. Нямаше бар, нямаше съблекалня, само една завеса за параван, тоалетната беше като от филм на ужасите, нямаше отопление и зимата излизахме навън, защото вътре беше по-студено, а до лоста за набиране в основата кротко, но уверено си растяха горски гъби. От време на време притичваше и някой заблуден плъх. И въпреки тази мизерия, залата беше винаги пълна, хората бяха страхотни, сплотени, отворени, весели и най-вече сериозно трениращи и мотивирани. 
 

През 2003г. година заминах да работя в Атина за 3 години. Tам, след 16-17 часов работен ден, тренирах всяка нощ от 1 до 2 часа в един чисто нов фитнес център “Joe Weider’s Fitness Gym”, открит за Олимпиадата през 2004 г. Центърът беше голям, колкото половин квартал на цели 5 етажа и тогава за първи път се докоснах до истинска, модерна, професионално оборудвана зала. Тренирах за себе си, ден след ден, хранех се изключително чисто и правилно, вече имах достатъчно знания и богат опит с различни диети. Изглеждах много добре, даже гърците ме питаха дали се състезавам, а аз се смеех, че дори не съм ходил да гледам състезание. През 2005г. се върнах в България и за мой ужас залата на Биджи беше временно затворена от ХЕИ, в което нямаше нищо странно, разбира се. Никой не знаеше дали и кога ще я отворят и се наложи спешно да си търся нова зала. Попаднах на един малък, семеен фитнес „Олимпия-С“. Там започна всичко. 

През 2006г. въведоха нова категория в културизма – Класически културизъм. Никой, нищо не знаеше, само се говореше за някакви формули за ръст-тегло и как най-важното било симетрия, хармония, пропорции и не на последно място лице и прическа. Собственикът Ивайло Цветков ме наблюдавал доста време и решил, че съм идеален за тази категория, имал съм ген, а и така или иначе целогодишно съм бил във форма, нищо нямало да ми коства да опитам. Аз бях като гръмнат, казах му, че е луд и наистина не смятах да правя нищо. Не знаех абсолютно нищо за състезателния културизъм, освен имената на Арнолд, Зейн, Рийвс, Колумбо, Хейни, Дориан, Колман, Флекс и Леврон! Нямах понятие нито как се пази състезателна диета, нито как се тренира, нито как се прави кардио, нито какво се прави през последните дни, нито с какво се мажат състезателите. За позиране да не говорим – даже не знаех, колко и какви пози има и че има задължителни, а за волно съчетание не бях и чувал! Но ден след ден, Ивайло настояваше. Аз започнах да чета и да се интересувам от новата категория и наистина в един момент се замислих, че може би отговарям на критериите и идеята на Класическия културизъм. 
 

После историята съм я разказвал много пъти – отидох при Биджи, който беше освен републикански шампион и съдия в нашата федерация. Той ми показа всичко от А до Я, свързано с този спорт – хранене, добавки, кардио, обезводняване, мазане, бански и т.н. Най-важното, научи ме да позирам, нарисува ми на 1 лист всички задължителни пози (той е художник) и ме научи как се прави съчетание. Този лист го пазя все още, за да ми напомня винаги откъде съм тръгнал! След 4 месеца станах републикански шампион и спечелих награда за „Най-хармонична фигура“.


С Румен Николов - Биджи и наградите от Републиканското първенство. 2008 г.
 

След състезанието, зад сцената имах честа да се запозная с най-големият в този спорт у нас – Христомир Христов. Той ме тласна към големия спорт, каза ми, че няма смисъл да си губя времето със състезания в България, а да отивам навън. А моята мечта тогава беше сбъдната – станах републикански шампион от първо явяване и показах, че всеки сериозно трениращ, с достатъчно воля, дисциплина, знания и помощ от треньор, може да стане шампион, стига да има ген за този спорт, защото не от всяко дърво става свирка!


Със своя идол Христомир Христов
 

За първата ми Балканиада и Европейско ме подготви най-можещият по това време – Момчил Милев, под чието ръководство Христомир беше станал Световен шампион през 2004г. в Москва. След невероятното 4-то място на първото ми Европейско, всички искаха да отида на Световно – исках го и аз, вече бях пленен от магията на културизма! Уви, 40 дни преди Световното с Момчил се разделихме, защото той нямаше възможност да ми отделя време, т.к. му се роди дете и аз останах буквално сам. Най-тежкият ми момент в кариерата – нощта на 12 октомври (рождения ми ден), когато не мигнах и бях смазан! Знаех, че всичко е приключило.

На 13 сутринта имах среща с човек с прякор Дидо, в някаква зала „Арес“ в Люлин. Той, евентуално, можел да ми помогне за Световното, като ме види. Аз си мислех, че колкото и да е луд, този човек няма как да се навие да ме готви за подобен форум само 40 дни преди самото състезание. Нямаше начин да поеме такъв риск и отговорност. На 13-ти след 1 минута позиране, този човек каза „Ще станат работите…“ и оттогава двамата с д-р Данаил Генев – Дидо пишем история!


С Данаил Генев (вляво) и Александър Сталийски на "Arnold Classic"
 

Как намираш условията в България за хора, които искат да се занимават професионално с бодибилдинг?

Откъм финансова част – трагични! За 5 години съм дал над 150 000 лева, изкарани от професията ми като програмист, а от награди съм получил под 10 000 лева. Сега можех да си имам дом, но мечтите понякога искат жертви!

Откъм база – зали, фитнес центрове, сауни, масаж, спортно възстановяване, хранителни добавки – перфектни! Новият национален център по културизъм в Дианабад е идеалното място за постигане на най-смелите Ви мечти! Мисля, че в София и страната има много чудесни, професионално оборудвани зали, където тренират състезатели и треньори, които са запознати с всичко нужно, за да се издигне нивото на един човек от обикновен трениращ, до културист! Дали ще е успешен като културист, зависи само от него! 

Запомнете, че културизмът е призвание и не е за всеки, докато фитнесът е масов спорт и го препоръчвам горещо на всеки, който иска да води здравословен, рационален и дълъг живот като се чувства тонизиран и пълноценен. Не бъдете суетни и тренирайте за здраве! Външният вид не трябва да определя самочувствието на един съвременен човек. Ако някой е паднал дотолкова и разчита, че физическият вид ще определи общественото мнение за него или това как хората го възприемат, значи просто интелектуално не е дорасъл. Има доста по-важни неща в живота от външния вид и това ви го казва човек, който е превърнал външния си вид в един от най-големите успехи в живота си.
 

С оглед на всичките ти академични, спортни и професионални постижения правилно ли е да се каже, че ти имаш мислене на шампион във всички отношения – не само бодибилдинга? Културизмът ли възпита това мислене на победител у теб?

Не! Културизмът доразви и затвърди това, но аз съм перфекционист по принцип. Винаги съм се състезавал с най-добрите и съм научен от малък да се справям с всичко, което е по силите ми, за да съм „победител“ и в живота. Това е начин на мислене!

Знаеше ли срещу какви здравеняци ще се изправиш на конкурса и отрази ли се това на амбициите ти, на тренировъчния и хранителния ти режим?

Никога не съм се интересувал от конкуренцията. Единствено съм се състезавал винаги със себе си. Победиш ли всичките неволи, трудности и препятствия, направиш ли формата, която е била през цялата подготовка в главата ти, постигнеш ли качеството, което си искал, подобриш ли си визията от последното състезание, то може да победиш всеки! И когато конкуренцията прочете тази увереност в очите ти и види формата ти, когато надушиш страха и усетиш уважението, което показват към теб, тогава знаеш, че вече си шампион, още преди да се качиш на сцената. 
 

Колко е важен добрият треньор, за да постигнеш целите си в залата?

Безценен и незаменим! Забравете за състезание без треньор, освен ако не участвате на олимпийския принцип! Аз имах късмета, щастието, удоволствието и привилегията да срещна и да работя с най-добрия треньор в България – д-р Данаил Генев – Дидо.

Това е краят на първа част. Следващия понеделник - 9 април очаквайте втора част на интервюто с Константин Паскалев - Тути! В нея ще прочетете пълния списък със суплементи, използвани от шампиона, как живее той, когато не тренира за състезание, кои са най-запомнящите се моменти от кариерата му и какъв е уникалният му алгоритъм за превръщане в световен шампион!

Сила БГ Тийм