сила бг магазин
сила бг медия
»
»
Истината за константната и непрекъсната умора

Истината за константната и непрекъсната умора

Съществуват много така наречени експерти, поизнасящи се относно „синдрома на непрекъснатата умора” и кортизола. Повечето от тях ви предоставят 1) остаряла и лошо изтълкувана информация или 2) прекалено опростени твърдения, пълни с глупости.

На практика, това е първият път, когато голяма част от тази информация се появява в публичното пространство. Така че, концентрирайте умствените си способности и се пригответе да се потопите в текста.
 
Синдромът на непрекъснатата умора: истината
 
Съществуват много противоречиви сведения и съвети относно този въпрос. Бани за крака, прочистване на дебелото черво, свещи за уши, прочистване на черния дроб/жлъчката, пикочния мехур …

Ако трябва да бъдем честни, органите, които понасят удъра най-осезаемо в нашето тяло, в следствие на всевъзможните външни фактори касаещи СТРЕСА, са надбъбречните жлези. В наши дни те представляват изкупителни жертви за алтернативната медицина. Ако изпитвате някакъв проблем обвинете надбъбречната жлеза! Нито един друг орган в тялото не събира толкова много внимание и упреци, подобно на нея, ако има неразположение на организма.

Възможно ли е една зле работеща надбъбречна жлеза наистина да предизвиква проблеми? Вероятно още по-важният въпрос е - може ли подпомагането на нейната функция да подобри здравето или резултатите във фитнес залата и живота?
 




Да и не.
 
Неправилното функциониране на надбъбречната жлеза може да причини редица проблеми в организма, които да се отразят негативно на тренировъчния процес. Независимо от това, тя не е основният виновник за проблема! Жлезата изпълнява нарежданията на мозъка.

Ето каква е истината за нея, как функционира, какво може да се обърка и какво може да се направи по въпроса.

 
Физиология на надбъбречната жлеза 
 
В организма съществуват двойка жлези с триъгълна форма, разположени над бъбреците и носещи името надбъбречни. Основна им функция се състои в това да помагат и ръководят тялото да оцелее по време на стресови ситуации.

Ето един нагледен пример от живота за тяхната работа.

Нека си представим, че се намирате в колата, въодушевени на път за фитнес залата. Изневиделица изкача камион и за малко да предизвика сблъсък. За щастие, вашите бързи рефлекси помагат да се отклоните от пътя, избягвайки инцидента. Когато дойдете на себе си, откривате, че сърцето ви пулсира, появила се е малко пот, а ръцете са влажни и треперят.

Ето какво се е случило:
 
При вида на евентуалната катастрофа, мозъкът изпраща нервен импулс директно през прегагнглионарните симпатически фибри до надбъбречната медула, за да се секретира адреналин, познат още като епинефрин.

Епинефринът повишава кръвното налягане, ритъма на дишане, сърдечния ритъм, нивото на глюкоза и разширява зениците, всичко това с една единствена цел, бързо и безопасно да избегнете потенциално животозастрашаваща ситуация. Това е една напълно автономна реакция, предизвикана от мозъка.

В същото време, мозъкът изпраща нервен импулс, освобождавайки хормон - кортикотропин-освобождаващ фактор (CRH) от хипоталамуса - който нарежда на хипофизата да отдели адренокортикотропен хормон (АКТХ), който на свой ред нарежда на надбъбречните жлези да произведат кортизол.
 
Това очевидно е един много по-бавен сигнал, тъй като хормонът трябва да премине през кръвоносната система. Основната роля на кортизола е в повишаване нивата на глюкоза в кръвта, за да се осигури гориво за мускулите и мозъка по време на стресираща ситуация.
 
В този момент от надбъбречните жлези се освобождава трети хормон, наречен алдостерон, вид минералокортикоид, който помага да се регулират нивата на натрий и калий в организма.
 
Необичайните нива на кортизол ще саботират усилията във фитнес залата. Хронично намалени нива могат да причинят редица проблеми, включително потискане на хипофизата, водейки до ниски нива на тестостерон. О, привлякох ли вниманието?



Какво не се обхваща от функцията на надбъбречните жлези?
 
За съжаление, моделът, базиран на надбъбречните жлези и следван от много алтернативни лекари, е напълно остарял в наши дни. Той се изразява основно в схващането, че надбъбречните жлези проявяват възходяща реакция по отношение на стреса, изразяваща се в:
 
1. Реакция на тревога - това е първоначалният отговор на тялото, когато е подложено на стрес. Обикновено се характеризира с повишени нива на кортизол.

2. Устойчивост - ако стресът е продължителен, надбъбречните жлези се „уморяват”, поради което ще започнат да използват други хормони (т.е прегненолон), за да произведат кортизол. Нивата на кортизол могат да бъдат високи или нормални по време на тази фаза, но нивата на ДХЕА могат да бъдат ниски, което негативно ще повлияе на количеството тестостерон.
 
3. Изтощение - този последен етап обикновено се характеризира с отслабена функция на надбъбречната жлеза, с ниски нива на кортизол и ДХЕА. Тази фаза е онова, което повечето хора наричат „Синдрома на непрекъснатата умора ”.
                    
Освен, че описаният модел е напълно неправилен, той предполага, че надбъбречните жлези трябва да се стимулират посредством ко-фактори като витамини B, C и елементи на основата на жлези.

Това е погрешно.
 
Днес е всеизвестно, че може да се премине директно към фазата на изтощение и ниско производство на кортизол, без да се преминава през другите два етапа. Възможно е също така директно да се премине от нисък към висок кортизол или пък да се наблюдават ниски или високи нива през целия живот.

Причините за тези явления са свързани в по-малка степен с функционирането на надбъбречната жлеза и повече с връзката между мозъка, имунната и ендокринната системи.



Осъвремененият модел
 
Съществува клон от медицината, познат като невроендокринна имунология, който основно твърди, че нервната, ендокринната и имунната системи се намират в тясна връзка една с друга и че не е възможно да се анализира една от тях, без да се вземат под внимание другите две.

Надбъбречните жлези не са нещо повече от производствени съоръжения, които отделят хормони, вследствие на влиянието на други зони в тялото. С други думи, ако някой има симптоми на ниско ниво на кортизол, вероятно не надбъбречните жлези се нуждаят от помощ, а по-скоро нещо в организма нарежда на тези жлези да произвеждат по-малко кортизол.

Новият модел набляга на взаимовръзката между невротрансмитери, хормони и имунната система. Но най-напред, нека анализираме няколко въпроса, които възникват относно оста  хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза.



Какво може да се обърка
 
Високото съдържание на кортизол може да е истински проблем, особено по отношение на резултатите във фитнес залата. Резюмето на негативното влияние при повишени нива на кортизол включва:

1. Потискане на  TSH (тироиден стимулиращ хормон), понижено превръщане на T4 в T3, увеличено производство на трийодтиронин-обратен T3 (rT3) и намалено изграждане на клетъчни рецептори на щитовидната жлеза. (С други думи, ставате по-пълни, наред с всичко останало).

2. Повишени нива на глюкоза в кръвта

3. Потисната функция на хипофизата, водеща до ниско ниво на лутеинизиращия хормон и тестостерона.

4. Намалено ниво на детоксикация на черния дроб

5. Намалява се секретирането на IgA (имуноглобулин A), повишава се потенциалният риск от възпаление на червата, инфекция и пропускливост.

6. Понижена функция на имунната система, водеща до увеличен риск от инфекция

7. Безсъние

8. Невро-дегенеративни нарушения, включително дегенерация на кръвно-мозъчната бариера и разрушение на хипокампа.



Ниският кортизол също оказва лошо влияние на здравето, като включва:

1. Потискане на имунната система

2. Тенденция за хипогликемия, водеща до повишаване отделянето на катехоламини, вариране на кръвната захар и резки повишения на инсулин.

3. Увеличено възпаление
Нещо, което не се обсъжда често по отношение на кортизол, е аномалният циркаден ритъм. Това явление обикновено се свързва с проблем на хипокампа, тъй като той го регулира. Кортизолът би трябвало да бъде най-висок сутрин и най-нисък през нощта.

Ако положението е наопаки, това може да доведе до:
 
1. Проблеми с паметта и при усвояване на информация. (Невроендокринолозите използват кортизол циркадния ритъм като ранен биомаркер за алцхаймер.)

2. Безсъние и проблеми със съня



Всичко започва в мозъка (Истинската техническа част)
 
Функционирането на надбъбречната жлеза и отделянето на кортизол се координират от три различни структури на мозъка:

1. Хипокамп - вътре в слепоочния лоб на мозъка, хипокампът регулира циркадния ритъм на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза.

2. Мезенцефалната ретикуларна формация (MRF) - в самата мозъчна система, MRF отговаря за насърчаване на симпатически отговор на тялото. Това се постига посредством възбуждане на интер-медиолатералните клетки (IML) в гръбначния мозък, които стимулират централната част на надбъбречната жлеза да отделя епинефрин и норепинефрин.

3. Хипоталамус - в хипоталамуса съществуват няколко ядра, едно от които се нарича паравентикуларно ядро (PVN). PVN на хипоталамуса се влияе от редица фактори, което от своя страна рефлектира в секретиране или потискане на кортизол от надбъбречните жлези.





Реакция на стрес
 
Смята се, че PVN представлява финалната обща структура, където различни фактори предизвикват реакция срещу възникналия стрес. Цитокините от имунната система, невротрансмитерите от нервната система, приносът на лимбичната система (емоциите) и хормоните от ендокринната система, всички те се комбинират, за да предизвикат анти-стрес реакцията от оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза в PVN.

В неврологията съществува концепция, наречена цялостна централна система, която основно твърди, че нетният принос на неврологична структура е сборът от влиянието на възбуждане срещу влиянието на потискане. С други думи, ако комбинацията от невротрансмитери, хормони и цитокини водят до състояние на възбуда, резултатът ще бъде повишено ниво на кортизол.

От друга страна, ако комбинираният общ принос се дължи на потискаща реакция, резултатът ще бъде ниско количество на произведения кортизол.

Използвайки този модел, не съществува нещо, подобно на „надбъбречна умора”. По-скоро става въпрос за липса на достатъчно фактори, които да генерират адекватна надбъбречна реакция.

Следните фактори биха могли да възбудят PVN и следователно да доведат до висок кортизол: инсулин, ацетилхолин, повишени епинефрин и норепинефрин и Th2 цитокини (IL-4, IL-5 и IL-10).

Следните фактори могат да потиснат PVN и следователно да допринесат за нисък кортизол: GABA (гама аминобутирова киселина), нисък епинефрин и норепинефрин, ендотелен азотен оксид, интерферон, тумор некрозис фалтор и Th1 цитокини (IFG, IL-12, TNF).

Така че, когато следващият  път някой ви каже, „Приятел, изтощил си надбъбречните жлези” може да отговорите, „Не, вероятно паравентикуларното ядро е потиснато”.





Симптоми и необходимата реакция

Симптомите могат да ви помогнат да се насочите в правилната посока:
 
  • Симптомите на състояние, характерно с хипер надбъбречна реакция, включват: трудно заспиване, алергии, прекомерно потене и стомашна язва.
  • Симптоми, свързани с недостатъчно функциониране на надбъбречната жлеза: затруднения в поддържане на съня (будене през нощта), замаяност при рязко ставане, размътено зрение, треперене или лека замаяност преди отделните хранения и облекчение на умората след хранене.

Ако оставим настрана симптомите, лабораторният тест е най-сигурното средство. Препоръчителният начин е проба от слюнката, поради лесното измерване на циркадния ритъм.

Този вид тест използва четири проби от слюнка през деня и изчислява средното производство на ДХЕА, за да помогне за отчитане на надбъбречната функция. Методът не само позволява да се определи състоянието на жлезата, но може да даде сведения доколко нарушена е функцията и на хипокампуса. Това е един отличен тест. 

Докато детайлите относно интерпретирането на теста излизат извън рамките на статията, ето няколко основни средства, които могат да бъдат използвани:
 
1) Хронично повишени нива на кортизол:
 
а. Фосфатидилсерин - 2g на ден, разделени на дози
б. Адаптогенни билки - женшен, родиола, Withania somnifera, елеутерокок
в. Подпомагане на цитокините - ресвератрол, пикногенол, екстракт от зелен чай, екстракт от борова кора
г. Подпомагане отделянето на невротрансмитер GABA - таурин, корен от валериан, пасифлора, L-теанин
 

2) Хронично понижени нива на кортизол:
 
а. Екстракт от женско биле - дозировката зависи от вида на използвания екстракт
б. Адаптогенни билки - женшен, родиола, Withania somnifera, елеутерокок
в. Подкрепа за цитокините - Ехинацея, астрагал, гъба шийтаке, бета-глюкан, бета ситостерол
г. Подкрепа за възбуждащия невротрансмитер - ацетилхолин (Алфа - GPC, хуперзин, галантамин), серотонин (5-HTP), триптофан, жълт кантарион

3) Аномален циркаден ритъм:
 
а. Подкрепа с ацетилхолин - алфа GPC, хуперзин, галантамин
б. Фосфатидилсерин - 2g на ден, разделени на дози за период от минимум 6 месеца
 
Заключение
 
Липсата на функциониране на надбъбречната жлеза е реален проблем. Въпреки това, начинът, по който днес се обяснява и третира от много лекари, е остарял и непълен.
Средствата за лекуване би трябвало да се развиват, с помощта на новите научни наблюдения и по-задълбоченото разбиране на метода, по който функционира организмът. Да се надяваме, че тази статия е довела до по-голяма степен на разбиране на една иначе погрешно интерпретирана и преекспонирана концепция!
 
Топ продукти за борба с умората
30
.
00
лв.
Ако тази статия ви е харесала, моля гласувайте за нея
Коментари
ДОБАВИ КОМЕНТАР
Име/Прякор *
Твоят E-Mail *
Коментар *
Реклама
Последни коментари
Не че съм заклет фитнес маниак, основно тренирам други спортове, но не ра ...
Не напразно Amix Nutrition ми е, любимата марка ! Просто The Best
Уникални както винаги
Интересно

"Любопитното е, че алкохолът не влияе върху лимбичната система. Това ѝ дава възможност да вземе превес над трезвото мислене и да поеме нещата в свои ръце. Проблемът с това е, че когато тя вземе превес, емоциите започват да водят човека, за сметка на рационалната преценка. По-големият проблем е, че за да се случи това, понякога е необходимо изненадващо малко количество алкохол."

Реклама
Copyright © 2007 - 2024 silabg.com