Много от тези субстанции са разработени през последните десетилетия и се модифицират, за да имат по-добър вкус и по-широко приложение. Има такива, които остават със същата струкутра и вкус дори след термична обработка, което ги прави идеални за сладкарската промишленост.
Днешните заместители имат чудесен вкус и през последните няколко години са налични навсякъде, при това на достъпни цени. Звучи чудесно, нали?
Истинската захар притежава около 4 калории на грам, така че кой не би искал да използва подсладител с 0 калории, който притежава отличен вкус?
Много нутролози и доктори, обаче, се поколебават да обявят тези изкуствени подсладители за „царе“ на сладкото. Изследвания сочат за множество негативни ефекти, които са продукт на употребата на изкуствени подсладители като аспартама и захарина.
Други подсладители като Сукралозата (E 954) започнаха да се слагат в хранителните продукти наскоро, без дори да са изследвани достатъчно и да се разбере какво всъщност биха причинили на човек, освен насладата от вкуса.
Заместители на Захарта
1. Аспартам
Първата субстанция, която ще разгледаме, е аспартама. Той е 180 пъти по-сладък от захарта и е често употребявано вещество в много хранителни продукти. Не винаги ще го срещате под това име. Индустриалците са си създали много вратички, с които да заблудят клиента, че продукта, който купува, не е овкусен изкуствено. Може да се класифицира като подсладител с 0 калории.
Например, ако нормално безалкохолно съдържа 40 грама захар (160 калории), аспартамовият еквивалент ще е с по-малко от 1 калория,тъй като е много по-сладък. Затова се използва в изключително малки дози и е в края на съдържанието на продукта.
Изследванията сочат, че:
Аспартама е бил тема за притеснение и спорове още при първоначалното му поява през 1974. Независимо честото отхвърляне на изкуствените подсладители, като добавки към храните, той е бил иновативна субстанция и се е прилагал широко. Това продължава и днес.
През 1995 Администрацията по Храните в САЩ разкрива документ съдържащ 92 доказани симптома вследствие на прием на аспартам и продукти, които го съдържат.
Най-честите от тях включвали главоболие, умора, промяна в настроението, повръщане, болка в корема, промяна в зрението, диария, проблеми с паметта и цялостна отпадналост. Тези реакции се наблюдавали най-често при потребителите, които употребяват и консумират често – диетични безалкохолни, пудинги и употребявали изкуствени подсладители. Да, същите онези, които виждате на здравословния щанд за диабетици в магазина отсреща.
Тези симптоми карат много доктори и медицински лица да класифицират Аспартама като „най-опасната субстанция, която се добавя в храните на пазара“. Като погледнем фактите, Аспартама е отговорен за 75% от докладваните реакции, свързани с добавките в храните!
Опасните качества на Аспартама са далеч по-лоши от посочените реакции по-горе. Приемът му може да отключи или влоши мозъчни тумори, да ускори развитието на множествена склероза, епилепсия, синдром на хроничната умора, Паркинсон, Алцхаймер, Лимфома, дефекти при малките деца и да предизвика диабет.
Аспартамът е направен от фениланин и аспартанова киселина. Фениланина е аминокиселина, която можем да открием в мозъка. Някои хора имат генетични заболявания, познати като Фенилкетурия или PKU. Тези заболявания са налице, когато тялото ни не може да метаболизира фениланина.
Тези болести могат да повишат нивата на фениланин в мозъка, което в крайна сметка да доведе до смърт. При прием на Аспартам, нивата на фениланин в мозъка се увеличават, дори при хора, които не страдат от подобни заболявания, а какво остава за болните?
Употреба на аспартама:
Аспартама има много отрицателни странични ефекти, но избързаното му въвеждане в хранителната индустрия като заместител на захарта и липсата на други го кара да се задържи толкова дълго, и дори днес да го намираме във всевъзможни продукти.
Повечето производители на безалкохолни го използват заради напитките си с 0 % захар – така наречените диетични безалкохолни. Топлината кара аспартама да се разпада и така се губи сладкия му вкус, затова той не намира широка употреба при храните, претърпяли термична обработка. Поради тази причина повечето продукти, съдържащи Аспартам, представляват течности, кисели млека, пудинги и желатини.
2. Захарин
Следващата субстанция, която ще разгледаме, е захарина. Той е открит през 1879 от Константин Фалберг. Също както аспартама си има много маркетингови имена. Той няма калорийна стоност и е от 200 до 700 пъти по-сладък от захарта. Производителите на захарина твърдят, че е най-стария и добър подсладител.
Изследвания:
Днес много специалисти свързват захарина с изследване от 70-те, което заключава, че той е канцерогенен (предизвикващ рак).
През 1977 изследване показва, че захарина може да причинява тумори при мъжки лабораторни плъхове. Все пак, от 1977 година насам, са направени 30 изследвания, които показват, че резултатите върху плъховете не могат да се отнасят за хора. Също така, първото изследване се опровергава и критикува, понеже дозите захарин са били със стотици пъти по-големи от тези, които масата хора приема в ежедневието си. През 2000 година Националната Токсилогична програма заключва, че захарина трябва да се премахне от листата с потенциални канцерогенни добавки. Въпреки това изследването през 1977 кара Захарина да изгуби популярноста на, която се е радвал преди да бъде публикувано откритието. Преди 2000 година продукти, съдържащи захарин, е трябвало да имат надпис, който уведомява за наличието на евентуалния канцероген.
*Употребата на този продукт може да е опасен за здравето ви. Той съдържа захарин, за който е доказано, че причинява рак при лабораторни животни.
Аспартама е въведен и използван, за да замени захарина от много безалкохолни напитки. Все пак, след много изследвания върху двете субстанции захаринът определено е по-малкото зло и е за предпочитане пред аспартама.
Независимо от факта, че е по-безопасен от аспартама – захаринът си остава изкуствен подсладител, което значи, че е бил произведен и преработен - нещо което много нутролози намират за чуждо за нашето тяло. Захаринът също така е предизвиквал някои алергични реакции и други леки странични ефекти.
Употреба:
Захаринът масово се използва при производството на сладолед, пасти за зъби и подсладители. След новите изследвания, оневиняващи захарина, той отново придобива популярност и се използва от все повече и повече компании в храните и напитките им.
Още по темата
3. Сукралоза (E954)
Следващият обект на изследване ще е сукралозата. Търговското й име е Спленда. Тя е 600 пъти по-сладка от захарта и е създадена, като са заместени три хлоринови атома от трихидроген-оксидните групи от захарната молекула. Тя е единствената ниско калорична субстанция, която се произвежда от захар.
Изследвания: Над 100 изследвания са проведени през последните 20 години, за да се потвърди безопасността от употребата на Сукралоза.
Въпреки това няколко човека са се оплакали от малки странични ефект, като замъглено зрение, водна задръжка и високо кръвно налягане. Все пак, безопасна ли е, или не?
Истината е, че никой не знае вредна ли е или не. Според авторитетната общност „Няма проведени достатъчно дълги изследвания за страничните ефекти на сплендата върху хора.“ Затова е трудно да дадем категоричен отговор за безопасността и.
Тя се продава като „естествен“ заместител: контрола по храните позволява тази квалификация, заради неотносителността на понятието „естествен“. Сукралозата дефакто споделя по-сродни молекулни черти с хлороводородите, като тези в пестицидите, отколкото тези в нормалната захар.
Не казваме, че сукрялазата ще ви нарани, както пестицид би взаимодействал с тялото ви, просто казваме, че „естествен“ и "натурален" не винаги трябва да се асоциира с понятието "здравословен".
Така че докато изследванията, които показват отрицателни ефекти или предполагат такива не са много в днешно време, трябва да бъдем предпазливи, преди да приемаме сукралоза, понеже не е достатъчно добре изучена и тествана.
Употреба:
Докато аспартама и захарина се използват масово само в сферата на диетичните напитки, сукралозата е станала екстремно популярен подсладител за множество продукти. Тя често се използва в печивата, сладкарските продукти, сирената, дъвките, кафето, чая, сосовете, бонбоните и други хранителни стоки.
4. Ксилитол
Ксилитола е 5-въглероден захарен алкохол, който се използва за захарен заместител. Той е напълно естествен и се среща във фибрите на много плодове и зеленчуци, като : малините, овеса, гъбите и др. Сладък е почти колкото захарта, но има 40% по-нисък калориен индекс.
Изследвания:
Ксилитола се смята за най-безопасния, естествен заместител на захарта. Той се получава напълно натурално – за получавабето му не се налага хората да изменят неговата структура (както при Сукролазата).
За Ксилитола се смята, че е способен да помогне на тялото да изгради имунитет към болести, да го предпази от хронични дегенеративни заболявания и дори да му помогне в забавяне процеса на стареене. Той често се препоръчва от зъболекарите като алтернатива на захарта. Той не ферментира, което означава, че не може да бъде превърнат в киселина или устна бактерия. По този начин, той дори може да помогне да се възстанови правилния алкално/киселинен баланс в устната кухина.
Употреба:
Поради факта, че ксилитола няма остатъчен вкус, той не е много популярен при печивата. За щастие , отскоро той започна да се слага все повече и повече в дъвките без захар, които на нашия пазар все още са основно с аспартам. Той се използва и в някои пасти за зъби – като тези на NOW Fооds.
5. Стевия
Накрая ще разгледаме билката Стевия. Тя е Южно Африканско растение, което се е ползвало от стотици години. Листата му могат да се използват за произвеждане на подсладители, които са 30-тина пъти по-сладки от захарта.
Тялото ни не метаболизира стевията, затова тя няма калорична стойност и не влияе по-никакъв начин на нивата на кръвната глюкоза правейки я идеалния избор за диабетиците.
Изследвания:
Има някои различия относно мненията за безопасността на Стевията. Много източници промотират употребата на стевия като безопасен, натурален подсладител, който е бил ефективен от години. Други, все пак твърдят, че стевията може да предизвиква някои нежелани реакции.
Например в Steviacafe.net, стевия скептиците твърдят, че тя може да засегне начина, по който се усвояват въглехидратите в тялото. Те казват , че тя може да предизвика рак при хората, макар че няма тестове и изследвания, които да подкрепят това. Въпреки това, стевията все още е от страната на безопасните подсладители, опонирайки на аспартама, захарина и сукралозата.
Употреба:
Търговското и име е „Sweat Leaf “ - пр. Анлг. ез. - сладко листо и Трувия. Не е въведена в масовото производство, но трупа популярност сред хората, които се стремят към здравословното хранене и начин на живот. Може да се използва за подправяне на ястия, които претърпяват термична обработка, понеже не се разпада от топлината.
Извод:
Сега след като прочетохте фактите за тези заместители на захарта се надяваме, че сме ви дали базата, която ви е нужна за следващия път щом се изправите пред щанда в магазина или се зачетете в някой етикет на продукт- търсейки с какво е овкусен. Разбирате, че повечето от тези субстанции си имат своите плюсове и минуси и от вас зависи, кой най-добре би се съчетал с режима ви. Ние лично сме използвали всички от тях в един или друг момент от живота си и не сме забелязали сериозни ефекти от употребата им. Все пак, съветваме ви да избягвате аспартама и захарина, и да се насочите към по-естествените форми на захарта – като стевията и ксилитола (или други захарни алкохоли). Много хора предпочитат да добавят стевия в протеиновите си шейкове. Отнема малко време да се свикне с вкуса, но е за предпочитане пред обикновената захар.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Ако сте против всякакви странични ефекти, тогава истината е, че нито една от тези субстанции няма да е достатъчно добра за вас. Докато стевията и захарните алкохоли са основните безопасни продукти, странични ефекти все пак се наблюдават, макар и свързани само със стомашния тракт.
.jpeg)
Плодовете са чудесен подсладител заради много неща, особенно за тези от вас, които не искат третирани субстанции и добавки. Те съдържат захар във форми на фруктоза и суркоза, комбинирани с голямо количество фибри и витамини (относително е според вида плод), правейки го по-добрия избор за здравословно мислещия човек.
Повече за фруктозата и мястото и в бодибилдинга можете да прочетете тук.
За тези от вас, които не са диабетици и не се притесняват от калориите, препоръчваме да използват естествени подсладители, като меда и плодовете. Все пак, ако сте диабетик или пазите строга диета потърсете продукти със Стевия и Ксилитол.
