Правилна и погрешна употреба на антибиотиците

В миналото ние сме вършили редица груби грешки по отношение на употребата на антибиотици и затова за нас е наложително да осъзнаем тези грешки, така че да не ги повторим отново. Всъщност, всеки един от нас трябва да осъзнава къде е направил грешки и какви са причините за тях.

Доста често антибиотиците се предписват за третиране на вирусни инфекции, включително грип, простудни заболявания, херпесни инфекции, жлизеста треска и дори гастроентерит. Все пак е изненадващо да се отбележи, че антибиотиците нямат никаква функция при третиране на вирусните инфекции, тъй като те не са способни да елиминират или да задържат растежа на вирусите. Има случаи в които вирусните инфекции влошават състоянието на имунната система, особено в някои "рискови" групи, като например възрастни хора, деца и пациенти, възстановяващи се след операция или други травми. Следователно, вирусната инфекция може понякога да даде резултат в развитието на лека бактериална зараза. В действителност, антибиотиците всъщност се предписват на пациенти, страдащи от вирусни инфекции, за да лекуват такива вторични бактериални инфекции.

Следователно би било много по-разумно да се изчака малко и да се наблюдава пациента дали ще развие вторична бактериална инфекция, преди да му се предпишат антибиотици. В такива случаи, пациентите, страдащи от вирусни инфекции трябва първо да бъдат лекувани с природни средства, ако имунната система на хората, които са в риск, изисква да бъде подсилена.  За да има ефект, антибиотиците би трябвало да бъдат използвани само, когато е абсолютно необходима за предотвратяване на развитието на вторична бактериална инфекция.

Ако трябва да бъдем точни, бактериите са едноклетъчни организми, които имат клетъчна стена, плазмена мембрана и също така съответен генетичен материал. Антибиотиците имат способността да унищожават бактериите чрез премахване на различни части на бактериалната клетка, както например пеницилина уврежда клетъчната им стена.

Може да се отбележи, че за разлика от бактериите, вирусите не са живи тела и нямат клетъчна стена или плазмена мембрана. Затова вирусите са неспособни да изпълнят някаква химична реакция, както и не могат да се размножават самостоятелно. Тъй като вирусите не включват структури, които могат да бъдат атакувани от антибиотиците, всъщност тези лекарства са безполезни срещу вирусите. Това вероятно изяснява нещата защо антибиотиците са ефективни само в лечението на бактериални инфекции, докато са безполезни в лечението на вирусни инфекции.



В действителност, често антибиотиците също така се дават, за да лекуват сравнително тривиални инфекции, които иначе биха могли да се излекуват с други по-прости методи. В повечето случаи, не се изисква някакво лечение за инфекцията, стига вашето тяло да има способността да се пребори с нея само. Все пак, когато има нужда, тази битка, която води тялото, може да бъде подпомогната от други естествени начини. Запомнете, че е много важно да позволите на тялото да се пребори с инфекцията, тъй като това ще му позволи да развие естествена защита срещу съществуващата инфекция. Антибиотик се включва в лечението, когато се открие, че тялото няма способността да се пребори или да спечели битката срещу инфекцията. В същото време, е важно да не забравяте, че антибиотиците нямат способността да елиминират бактерията веднага, както често се смята. Всъщност, антибиотиците само помагат в задържането на растежа на бактериалните клетки. Затова зависи от вашата имунна система да се справи с останалите задачи.

Както беше споменато преди, антибиотиците са изключително полезни при лечението на бактериални зарази. За съжаление те не се предписват, нито се приемат с необходимото внимание. Има случаи в които самите пациенти искат от докторите да им предпишат някакъв антибиотик и лекарите, които трябва да са наясно с нещата, също бързат да го предпишат, дори когато причината за проблемите на техните пациенти няма връзка с бактериална инфекция.         Тази небрежност от страна на лекарите, както и от страна на пациентите е основната причина за появата на бактериална резистентност, която всъщност прави антибиотиците безполезни.

В действителност, антибиотиците се считат за потенциално живото-спасяващи лекарства и обозначават значителния напредък, който е направила медицината. Когато за първи път антибиотиците се появяват на пазара, се е вярвало, че проклятието на заразните болести ще бъде премахнато и човешката раса ще може да живее в свят, в който на практика няма да има инфекции.

За съжаление, това което се е случило е доста по-различно. Всъщност, всяка бактерия, за която има предназначен антибиотик за елиминирането й, се оказва, че лекарството е безполезно. В същото време е обезпокоително, че нивото на бактериална резистентност се покачва. Ситуацията стига до такъв момент, че докторите, които работят в болниците са много разтревожени относно тяхното бъдеще.



Из цяла Европа, докторите изказват предупреждения относно тревожното повишаване на бактериалната резистентност към антибиотици и съветват общопрактикуващите лекари да проявяват повече внимание, когато предписват антибиотични лекарства. Като потенциален пациент, вие също може да помогнете на лекаря си, като обсъдите с него или с нея възможните други варианти и да ги помолите да ви предпишат природни лекарства.

Плашещата истина в това отношение е злоупотребата с антибиотици. В резултат на неправилната употреба на антибиотиците, те са се превърнали в основна опасност за здравето на хората и се очаква много скоро, инфекциите, които се появяват да не могат да бъдат овладени чрез лечение с антиботични лекарства. Заради тази интензивна употреба и заради неправилната употреба на антибиотичните лекарства, ние всъщност пренебрегваме факта, че природата има свои собствени начини за борба с обратното производство на мулти-резистентни бактериални щамове. Парадоксално е, че ние сега трябва да се обърнем към природата, както и към природните лекарства, за да се измъкнем от това затруднение.

РИСКОВЕТЕ ОТ ПРЕКОМЕРНАТА УПОТРЕБА НА АНТИБИОТИЦИТЕ

Прекомерната употреба на антибиотици, има потенциала да доведе до многобройни проблеми. За някои пациенти, дори основната употреба на антибиотици може да се окаже животозастрашаваща. В случаите, когато антибиотици като пеницилин не се използват по подходящ начин или се използват за много кратък период от време, има вероятност от развитие на бактериална резистентност към тези лекарства. В последствие, резистентните щамове успяват да неутрализират влиянието на пеницилина, когато те отново попаднат в контакт с него. По този начин, употребата на лекарствата започва да става безполезна. По принцип, едно лекарство става неефективно, когато няколко вида бактерии развият резистентност към него. В последствие, се налага да се комбинират и произвеждат по-силни антибиотици. Въпреки това, бактериалната резистентност се развива с много по-бързи темпове в сравнение с темповете, с които фармацевтичните компании са способни да разработват нови антибиотици.

Прекомерната употреба на антибиотици предизвиква все по-широко разпространение на алергични реакции.  По-рано, само пет до десет процента от хората, използващи антибиотици, особено пеницилин, са страдали от алергични реакции. Поради нарастващия брой на хората, които са изложени на антибиотично лечение все по-често тези дни, броят на хората развиващи алергични реакции също се повишава. Алергичните реакции, причинени от неправилната или прекомерна употреба, може да варират от обрив по кожата до отоци (натрупване на течност в междуклетъчните пространства на тъканите, причиняващи подуване и отичане на тъканите), до анафилактични реакции (остра чувствителност към вещество, анафилаксия), каквато е например бронхоспазмът (ограничение на притока на въздух), както и шокът. Тези реакции не се ограничават само с употребата на антибиотици, принадлежащи само към групата на пеницилина. В допълнение, такива алергични реакции могат също така да се проявят, в следствие на употребата на тетрациклини и цефалоспорини.

При действието си, антибиотици като амоксициклин и тетрациклин имат способността да предизвикат смущения при полезните стомашно-чревни бактерии, като например Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium bifidus. Такава намеса може да доведе до чревни разстройства като метеоризъм, диария, както и подуване на корема. Сега има достатъчно доказателства, за да се установи, че нарушенията при полезните чревни бактерии има вероятност да доведат до нарушения на червата, като например рак на дебелото черво или язвен колит.

Нарушенията при полезните чревни бактерии може да доведат и до други проблеми като например прекомерен растеж на гъбички и дрожди в стомаха, което може да причини чревна кандидоза ( инфекция, причинена от гъбички от рода Candida).  Всъщност, това е един от основните здравни рискове, с които се сблъскват хората от запада, и се счита, че е в следствие на прекомерната употреба на антибиотици. По-рано, кадидозата се е считала за заболяване, което се проявява при хора, които имат слаба имунна система, като например при кърмачета, чиято имунна система все още е на етап на развитие; сред възрастните хора, чиято имунна система се влошава; както и при пациенти, чиято имунна система е била подтисната по някаква причина, като например продължителната употреба на стероиди.  След 1990 година, се установява, че чревната кандидоза започва да засяга хора от всички възрастови групи и всички видове. Това е достатъчна индикация за факта, че имунитета на хората е под заплаха.



Също така е установено, че антибиотичните медикаменти имат подтискащо влияние върху имунната система. Специфични антибиотични лекарства, като тетрациклина и сулфонамиди, имат способността да забавят действието на белите кръвни клетки, чието свойство е да преодолява и елиминира бактериите. Има и други антибиотични лекарства, за които се казва, че забавят производството на атнитела, като по този начин намаляват имунитета на тялото. В допълнение, антибиотиците също така демонстрират, че са в състояние да повишат възможността от повтарящи се инфекции.

Изследвания, които стават публични през 1974 година и по-късно през 1991 година, демонстрират как деца, страдащи от болки в ушите и са вземали антибиотични лекарства при първоначалните етапи на оплакването, са били по-склонни да развият ушни проблеми в сравнение с тези, при които е забавено лечението или при деца, на които е давано плацебо. Сега е широко прието в традиционните медицински кръгове, лекарите или да забавят лечението на болки в ушите или да не ги лекуват изобщо.

В действителност, този документ предоставя и други доказателства, които сочат, че антибиотичните лекарства могат определено да подтиснат естествения отговор на имунната система на един индивид спрямо инфекцията, и също така са способни да създадат ситуация, където инфекцията да се прояви повторно.


РИСКА ОТ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ АНТИБИОТИЦИ

Освен обичайните здравни проблеми, които се причиняват от прекомерната употреба на антибиотични лекарства, като например алергичните реакции и бактериалната резистентност, употребата на определени антибиотици също така може да предизвика рискове, в следствие на тяхното специфично действие върху тялото.

Известно е, че хлоpамфеникол намалява броя на белите кръвни клетки, особено този вид бели кръвни клетки, които се борят с бактериите, атакуващи тялото - гранулоцити. В изключителни случаи, около един на 100 000, хлорамфеникола може да причини смърт чрез подтискане на активността на костния мозък. Въпреки че това антибиотично лекарство беше изтеглено от пазарите в Северна Америка и Европа, то все още се използва в някои африкански страни.

Няколко вида тетрациклин са на разположение на пазара, включително доксациклин, демоклоциклин, миноциклин, тетрациклин и окситетрациклин. Тези антибиотични лекарства имат потенциала да разрушават развитието на костите и зъбите на плода, и на децата до седем годишна възраст. Тези реакции се случват, когато тетрациклините се свържат с калциев фосфат, като по този начин позволяват на лекарството да се просмуче в костите и зъбите. Това на свой ред, причинява вреда на зъбния емайл като го разрушава, появяват се жълти и кафяви петна по зъбите и в същото време се засилва уязвимостта на зъбната кухина.



Известно е, че тетрациклините намаляват активността на редицата В витамини в тялото, като тези антибиотични лекарства понижават степента на усвояване на тези витамини в стомаха. Освен това, тетрациклините също така имат способността да разстройват бактериалната флора на стомаха. Още повече, употребата на тетрациклини може да доведе до диария, особено когато се употребяват за по-продължителен период. Въпреки че се случва рядко, тетрациклините също така могат да повишат кръвното налягане в тази област на мозъка, което води до здравословно състояние известно като доброкачествена интракраниална хипертония.

Както е видно от изказванията по-горе, тетрациклините са потенциално сравнително вредни антибиотични лекарства. По принцип, тези антибиотични лекарства се предписват за продължително лечение на акне по време на тинейджърските години и се използват за период от около три до  шест месеца. В някои случаи, се използва и за около година. Лекарството против туберкулоза стрептомицин плюс канамицин, гентамицин, неомицин, тобрамисин и амикацин съдържат тетрациклини. Тези лекарства по принцип се използват за лечението на инфекции, при които нахлуващите бактерии водят до инфекции на пикочните пътища, инфектиране на рани след операция на стомаха и перитонит ( възпаление на перитонеума - тънка тръбичка, която обикаля стените на коремната кухина). Може да се отбележи, че този специфичен вид антибиотични лекарства са по-скоро вредни, тъй като лекарствата, които се прилагат имат потенциала да вредят на слуховия нерв и да предизвикат глухота. Всички антибиотични лекарства в тази група имат способността да увреждат бъбреците и да водят до появата на обриви по кожата, както и на треска, в следствие на тяхната употреба.

Лекарствата от групата на сулфонамида включват сулфадиазин, сулфацитин, сулфаметиадол, сулфисоксазол и сулфаметоксиазол. Употребата на тези лекарства има потенциала да води до сериозни странични ефекти, които могат да включват няколко вида алергични реакции, като например треска, кожен обрив, хепатит, апластична анемия и нисък брой на белите кръвни клетки. В допълнение, употребата на сулфонамидите може също така да доведе до диария и образуване на кристали в урината. Още повече, е открито, че употребата на сулфонамиди може да причини захарен диабет ( диабет от 1-ви тип или инсулинозависим диабет) и панкреатит (възпаление на панкреаса). Сравнително минималните странични ефекти от употребата на сулфонамиди може да включват главоболие, гадене, неразположение (депресия) и повръщане. Все пак, тези странични ефекти обикновено са временни.



ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ВЗЕТИ, КОГАТО СЕ ВЗИМАТ АНТИБИОТИЦИ
 
Може да има случаи, в които взимането на антибиотични лекарства да стане неизбежно. Въпреки че в някои случаи може да се наложи да взимате антибиотици, вие може да следвате няколко стъпки, за да балансирате или неутрализирате неблагоприятните ефекти на антибиотичните лекарства, и в същото време се извлекат максимално ползите от неговата употреба или за да бъдат полезни при лечението на нашето здраве. Ето някои насоки, които трябва да следвате, докато приемате антибиотични лекарства, които ще ви помогнат да извлечете максимална полза от тях.
 
Ако взимате антибиотични лекарства, вие също така трябва да приемате и живо кисело мляко или някакви допълнителни бактериални добавки, като например асидофилус капсули, за да се избегне увреждане на полезните чревни бактерии, които са жизненоважни за здравия стомах. Ако приемате тетрацикилини, можете да приемате само ацидуфилус капсули на мястото на киселото мляко, тъй като тетрациклините имат способността да се прикрепят към хранителни продукти, съдържащи калции. Това от своя страна, забавя усвояването на калция от чревните стени в кръвния поток.
Още веднъж ще повторим, че ако взимате каквито и да е антибиотични лекарства, вие също така едновременно с тях трябва да приемате и витамин С, тъй като витамин С има репутация, че подобрява интензивността на кръвта при специфични антибиотици, като по този начин ги прави по-полезни. В този случай, препоръчителната доза витамин се е 2000 mg до 3 000 mg всеки ден. Повече за витамин C може да прочетете в тази статия.



Докато приемате антибиотични лекарства, вие също така трябва да използвате и имуностимулатори, за да подпомогнете имунната система на вашето тяло, която да отговори адекватно на бактериалната инфекция, тъй като някои от наличните доказателства подсказват, че антибиотиците имат потенциала да подтискат различни части на имунната система. Коластрата е един перфектен суплемент за целта.
Също така трябва да приемате антибиотиците за целия период, за който са предписани от вашия лекар. Всъщност, ако спрете да приемате антибиотиците преди да е завършил курса на лечение, то може да предизвикате развитие на бактериална резистентност и по този начин да стане доста по-трудно лечението на тази болест, ако тя се прояви пак.
Преди да започнете да използвате каквито и да е антибиотични лекарства, вие трябва да настоявате да ви запознаят с всички възможни странични ефекти, които те могат да причинят. По този въпрос вие може да поговорите с вашия личен лекар или фармацевт.

Преди приключването на този документ, трябва да се подчертае, че антибиотичните лекарства трябва да се използват само като единственият останал вариант, а не като първият възможен медикамент за лечение. Ако всички останали лекарства се провалят в опит да се излекува оплакването на пациента, тогава може да се използват антибиотици. Ако хората следват това правило, антибиотичните лекарства постепенно ще станат пропуск, а не правило. Като резултат, тази бактериална устойчивост не само ще намалее, но също така ще се превърне в доста по-малък риск за здравето.

СИЛА БГ Тийм