Бицепс с Арнолд!

Изобилието от тренировъчни познания донесе на Арнолд Шварценегер една от най- добрите физики на всички времена.  Продължаваме поредицата статии с друга легендарно отличаваща му се мускулна група – бицепсите.



„Обсъждал съм техниката, която използвах за развиване на „върховете“ толкова много пъти, че изобщо не я мисля за някаква тайна. Става въпрос за супинация - външното извиване на предмишницата по време на изпълняване на сгъване с дъмбели. Супинацията кара външната глава на бицепса да се натоварва здраво, издигайки връх и натрупвайки допълнителна издутина на мускула.“



„Като допълнение към супинацията препочитах да оставя дъмбела да се „влачи“ отзад, за да се получи по-силна контракция на бицепса. Повечто хора започват сгъването с изпънати китки, след което ги свиват към раменете за по- добра механична сила, докато вдигат тежестите. Това съществено елиминира гравитацията и анулира финалната част на упражнението, където контракцията на върха може наистина да бъде подчертана.„



„Когато сгъвам тежестта, оставям дъмбела да наклони надолу ръката ми и разполагам пръстите така, че китката да е протегната по време на всяко повторение – НЕ хоризонтална или сгъната както обикновено може да се види. Това се прави за по- дълбок натиск на ръката и води до следното – дори и при самия връх на движението тежестта няма да е подпомогната от предмишницата. Така напрежението е върху бицепса и наистина мога да го изцеждам до върха. През цялото време, разбира се, има супинация на предмишницата.“